Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 40

— Е, какво се каниш да правиш? — попита най-сетне Том.

— Мисля да отида в Хондурас.

— Съвсем сама?

— Защо не?

Том не отговори. В края на краищата това беше нейна работа.

— Баща ти имал ли е недоразумения във връзка с ограбването на гробниците?

— Преди години ФБР започна разследване, но го прекрати. Не откриха нищо. Татко беше достатъчно умен. Спомням си веднъж, когато агентите внезапно нахлуха вкъщи и конфискуваха някакви нефритени статуетки, които баща ми тъкмо беше донесъл от Мексико. Тогава бях десетгодишен и се уплаших ужасно, агентите блъскаха долу по вратата. Но не можаха да докажат нищо и трябваше да върнат всичко, което бяха взели.

Сали поклати глава:

— Хора като баща ти са заплаха за археологията.

— Да си кажа честно, не виждам особена разлика между това, което прави баща ми и това, което прави археологията.

— Има обаче голяма разлика — възрази Сали. — Иманярите разбиват обекта. Откъсват нещата от техния контекст. Бяха пребили в Мексико един близък приятел на професор Клайв, докато се опитвал да попречи на местни селяни да ограбят един храм.

— Съжалявам да го чуя, но не можеш да виниш гладуващи хора, че се опитват да нахранят децата си — и да ги противопоставяш на някакви нортамерикано, които идват в държавата им и им казват какво да правят.

Сали сви устни и Том видя, че е ядосана. Колата се носеше с равномерно бръмчене по трептящия от жегата асфалт. Том включи климатика. Щеше да е доволен, когато всичко това приключи. Не се нуждаеше от усложнения като Сали Колорадо в живота си.

Сали разтърси тежката си златна коса и от нея се разнесе нежен дъх на парфюм и шампоан.

— Има и друго, което ме безпокои. Направо не мога да си го избия от главата.

— Какво?

— Барнаби и Фентън. Не ти ли се вижда странно, че непосредствено след започване на разследването на тъй наречения обир на къщата на баща ти, те умират? Има нещо, което е „задействало“ катастрофата, и което не ми се нрави.

Том поклати глава:

— Сали, това е просто случайно стечение на обстоятелствата.

— Не ми изглежда точно така.

— Познавам много добре Ски Бейсин Роуд, Сали. Завоят на Нан е направо адски. Те не са първите, които се убиват на това място.

— И какво, според теб, правят на Ски Бейсин Роуд?

Ски сезонът вече премина.

Том въздъхна:

— Ако това толкова те безпокои, защо не го каза на полицай Хернандес, за да се разбере истината?

— Ще го направя. — Сали извади клетъчния си телефон от чантата и започна да набира. Том чу как я препращаха поне половин дузина пъти от една секретарка на друга, докато най-сетне стигна до Хернандес.

— Обажда се Сали Колорадо — каза тя. — Спомняте ли си?

Пауза.

— Искам да ви попитам нещо, свързано със смъртта на Барнаби и Фентън.

Отново пауза.

— Защо са се изкачили на пътя за ски пистата?

Тишина. Том се улови, че се напряга да чуе, макар да беше сигурен, че това е губене на време.

— Да, наистина е било трагедия — произнесе Сали. — Но къде са се канили да ходят на риболов?

Ново мълчание в слушалката.

— Благодаря.

Сали затвори бавно телефона и погледна Том. Той усети как в стомаха му се събира топка; лицето й бе станало бяло като платно.