Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 38
Дъглас Престън
Върнън и Учителя пристигнаха на разнебитения дървен кей, който стърчеше от калната лагуна, на края на която бяха вързани дървени канута с извънбордови двигатели. Мъжете се излежаваха в хамаци, а тъмнооките жени ги гледаха от пътя. Един от мъжете се насочи към тях, с навита около врата си боа.
— Змия — каза той. — Педесе долар.
— Не ни трябва змия — отвърна Учителя. — Искаме лодка.
Мъжът започна да развива влечугото и да го протяга напред, сякаш им предлагаше кренвирши.
— Змия. Трийсе долар.
Учителя го отмина.
— Змия — развика се мъжът, подтичвайки подире им. — Двайсе долар! — Ризата му, цялата на дупки, се беше смъкнала от раменете. Той сграбчи Върнън с дългите си кафяви пръсти. Върнън бръкна в джоба си и извади шепа монети, но откри една-единствена банкнота от пет долара. Подаде ги на мъжа. Децата се втурнаха с бесни крясъци към кея.
— По дяволите, стига си раздавал пари — скастри го Учителя. — Ще ни оберат.
— Съжалявам.
Учителя хвана едно от по-големите деца, които се бяха скупчили отзад и му извика нетърпеливо:
— Къде?
Преди още да е получил някакъв отговор, се обърна към Върнън:
— Я кажи отново как се казва „лодка“ на испански.
—
Момчето изплашено посочи с мръсния си показалец към един прашен блок отвъд кея.
Учителя го пусна и забърза напред, следван от Върнън и сюрията деца и кучета. Вратата на офиса беше отворена и те влязоха. Мъжът, който седеше зад бюрото се изправи и се приближи към вратата с една мухобойка, размаха я над децата и ги изблъска. После се върна на мястото си и изгря в усмивка. Имаше малка, добре оформена глава и стройно тяло, беше рус, с арийски черти. Но когато заговори, испанският му акцент пролича.
— Моля, заповядайте!
Те се настаниха в плетените от ракита столове, в края на отрупаната със списания за водолазна екипировка маса.
— Какво мога да направя за вас, господа?
— Искаме да наемем няколко лодки с водачи — каза Учителя.
Мъжът се усмихна.
— Ще се гмуркате или ще ловите херинга?
— Нито едното, нито другото. Искаме да преплуваме реката.
Усмивката замръзна върху лицето на мъжа.
— Да преплувате Патука?
— Да.
— Виждам, че сте тръгнали за приключения.
Учителя погледна Върнън.
— Да.
— И докъде искате да отидете?
— Още не знаем. Далече. Може би до планините.
— Трябва да наемете моторизирани канута, защото реката е доста плитка за обикновена лодка. Мануел!
След миг някъде отзад влезе млад мъж. Той примига на светлината. По ръцете му се виждаха люспи от риба и кръв.
— Това е Мануел. Той и братовчед му Рамон ще ви водят. Добре познават реката.
— Колко ще ни отнеме прекосяването на реката?
— Можете да стигнете чак до Пито Соло. Една седмица. Зад него е блатото Миамбар.
— А после?
Мъжът махна с ръка.
— Не ми се вярва да искате да пресечете блатото?
— Напротив — каза Учителя. — Напълно вероятно е да го направим.
Мъжът наклони глава примирено, сякаш му се случваше всеки ден да се занимава с откачени американци.