Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 42

— Как изобщо са могли да видят следи по реката?

Хаузър се усмихна:

— Това е изкуство, Филип. Тук отрязана лиана, там смачкана трева при слизане на сушата, белег от прът на лодка по плитчината. Реката е толкова бавна, че следите се запазват по дъното й седмици наред.

Филип смукна раздразнено от лулата. Би могъл все пак да изтърпи това последно изтезание на баща си и после да бъде свободен. Свободен най-сетне да живее живота си така, както той иска, без онзи стар мръсник да му се меси, да го критикува, да му отпуска скъпернически милостинята си като чичо Скрудж. Той обичаше баща си и дори страдаше, че се е разболял от рак и умира, но това не променяше чувствата му по отношение на бащините му методи. Баща му беше направил достатъчно магарии в живота си, но с последната направо преля чашата. Това беше реколта Макс Бродбент, този прощален прекрасен жест.

Той вдъхна тютюневия дим и погледна четиримата моряци отпред, които играеха комар с оръфани карти. Другото кану, с екипаж от осем души, беше на петдесетина ярда пред тях и оставяше мръсна синя следа от изгорели газове над водата. Гонз, водачът, лежеше по корем и гледаше в тъмната вода, като потапяше от време на време пръст във водата, за да я опита.

Внезапно един от войниците на тяхното кану извика. Беше се изправил и сочеше възбудено нещо, което се носеше по реката. Хаузър смигна на Филип, скочи на крака, измъквайки мачетето, което беше запасал на кръста си и се отправи бързо към предната част. Лодката се насочи към плуващото животно, докато Хаузър, разкрачен, се опитваше да заеме по-устойчива позиция на носа. Изтеглиха се успоредно до ужасеното животинче, Хаузър се наведе и с внезапно движение удари по водата с мачетето, после се протегна и го извади. Приличаше на едър плъх. Беше почти обезглавен от удара, главата му висеше, придържана единствено от кожата. Направи няколко конвулсии и притихна.

Филип погледна с неприкрито чувство на ужас, когато Хаузър размаха мъртвото животно срещу него. То тупна с глух звук на пода и се търкулна току до краката му с отворена уста, в която ясно се виждаха острите му жълти зъби.

Хаузър изплакна мачетето в реката, пъхна го отново в колана си и пристъпи към Филип, прескачайки трупчето.

— Да си ял някога агути?

— Не, и не съм сигурен, че имам желание да опитам.

— Одрано, изкормено, нарязано и изпечено върху горещи въглища — това Максуел най-много обичаше. Вкусът му наподобява малко вкуса на пилешко.

Филип не каза нищо. Точно тези думи беше използвал Хаузър, когато ги беше накарал да ядат онова месо на шиш — „има вкус на пилешко“.

— О! — извика Хаузър, поглеждайки ризата на Филип. — Моля за извинението ви, господине.

Филип сведе очи. Върху ризата му се мъдреше капка прясна червена кръв, която бе започнала да се просмуква в плата. Той се опита да я избърше, с което само я размаза още повече.

— Бих те помолил да бъдеш малко по-внимателен, когато размахваш обезглавени животни — произнесе той, потапяйки носната си кърпа във водата и продължавайки да търка яростно петното.