Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 36

Дъглас Престън

— Кажете предложението си, господин Хаузър.

— Кодексът е в Хондурас.

— О, излиза, че продавате котка в чувал.

— За да го взема се нуждая от пари, оръжие и оборудване. Поемам голям личен риск. Наложи ми се вече да се заема с една неотложна работа. Това не се очертава да излезе евтино.

— Не ме припирайте, господин Хаузър.

— Кой кого припира? Затънали сте до ушите в счетоводни шашми. Ако в КЦК бяха чули как вие и господин Граф записвате маркетинговите разходи през изминалите няколко тримесечия, двамата с такава скорост щяхте да изхвърчите от сградата, че нямаше да има време да си свалите ръкавелите.

Скиба погледна мъжа, после Граф. Финансовият директор стана бял като платно. В настъпилата дълга тишина едно дърво се срина с пукот върху нажежените въглени. Скиба усети мускулен спазъм някъде зад лявото коляно.

Хаузър продължи:

— Когато ви предам Кодекса и потвърдите автентичността му, което със сигурност ще настоявате да се направи, ще ми преведете петдесет милиона долара в офшорна сметка по мой избор. Това е, което ви предлагам. Няма преговори — едно „да“ или „не“ са напълно достатъчни.

— Петдесет милиона! Това е пълна лудост. Забравете.

Хаузър се изправи и се насочи към вратата.

— Почакайте — извика Граф и скочи. — Господин Хаузър? Нищо не е окончателно. — Потта се стичаше от него, докато той се опитваше да настигне мъжа в евтиния костюм.

Хаузър продължаваше, без да спира.

— Ние сме винаги отворени за… Господин Хаузър?

Вратата се затръшна пред лицето му. Хаузър си беше отишъл.

Граф се обърна към Скиба. Ръцете му трепереха.

— Трябваше да го спрем!

Скиба не отговори. Онова, което беше казал Хаузър, беше истина: ако държаха в ръцете си ръкописа, дори само ако обявяха, че притежават такова нещо, това би качило цените на акциите им. Петдесет милиона, обаче, си бяха направо изнудване. Да се пазари с тип като този му беше до немай-къде противно. Но някои неща не могат да се избегнат. Той въздъхна:

— Докато съществува само един начин да се плати един дълг, то начините да не го платиш са един милион. Което, Майк, и сам много добре знаеш.

Лъскавата пот върху лицето на Граф му пречеше да изтипоса образцова усмивка.

Скиба заговори по интеркома:

— Не позволявайте на мъжа, който до преди малко беше тук, да напуска сградата. Кажете му, че сме съгласни с условията му и го изпратете обратно при нас.

Той остави слушалката на вилката и се обърна към Граф:

— Моля се заради двама ни този човек да говори истината.

— Сигурен съм — каза Граф. — Повярвай ми, разгледах листа много внимателно. Този Кодекс съществува и страницата, която видяхме, е напълно реална.

В този момент Хаузър застана на вратата.

— Ще си получите петдесетте милиона — произнесе Скиба безцеремонно. — Сега седнете тук и ни разкажете какъв е планът ви.

10.

Чарли Хернандес се чувстваше направо изцеден. Службата беше дълга, погребението — още по-дълго. Той още усещаше мръсотията по дясната си ръка. Винаги беше ужасно, когато един от техните трябваше да бъде погребан, какво да кажем за двама. Тепърва му предстоеше явяване в съда. Погледна партньора си Уилсън, който пишеше. Умно момче; само дето лошият му почерк приличаше на почерк на дете от детската градина.