Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 30
Дъглас Престън
Тя смушка коня си и се опита да се изравни с него. Косата й се развяваше, отпусната на воля.
— Разбирате ли какво означава това?
— Сигурно — каза Том, — медицината е напреднала много от времето на древните маи.
Сали Колорадо изсумтя.
— Първоначално двадесет и пет процента от всички наши лекарства практически са се приготвяли от растения. А до сега само половин процент от всичките 265 000 растителни вида са били оценени заради лечебните си качества. Помислете си само какъв потенциал е това! Най-успешното и ефикасно лекарство в историята — аспиринът — е бил открит първоначално в кората на дърво, използвано от местните за лекуване на болки и рани. Таксолът, много важно лекарство в онкологията, също се произвежда от дървесна кора. Кортизонът се прави от сладкия тропически картоф, а таблетките за сърце — от билката попадиино семе. Пеницилинът е бил екстрахиран от плесен. Том, този Кодекс може да се окаже най-голямото откритие в медицината!
— Виждам накъде биете.
— Когато аз и професор Клайв преведем и публикуваме този Кодекс, това ще е истинска
— И няма съмнение, че ще задържат една прилична печалба за самите себе си. Само не мога да разбера какво ме засяга мен това.
Пълната луна току-що бе изгряла над скалите Хобгоблин, оцветявайки ги в сребристо. Беше красива вечер.
— Кодексът принадлежи на вашия баща.
Том спря коня си и я погледна.
— Максуел Бродбент го е откраднал от една древна гробница преди повече от четиридесет години. Писал е до университета Йейл, помолил за помощ при превеждането му. Но по онова време йероглифите на маите още не са били разчетени. Човекът, който е получил писмото предположил, че става въпрос за фалшификация и го захвърлил в някаква стара картотека, без дори да му отговори. Професор Клайв откри това писмо след четиридесет години и разбра веднага, че няма фалшификация, че всичко е истина. Никой не е бил в състояние да фалшифицира писмо на маите поради простата причина, че по онова време никой не е можел да го чете. Но професор Клайв го прочете: той е единственият човек на земята, който чете тази писменост. Опитвам се да открия баща ви от четири седмици, но изглежда сякаш се е изпарил от лицето на земята. И в отчаянието си тръгнах подир вас.
Том я погледна в надвисналия здрач и започна да се смее.
— Кое е толкова смешно? — попита тя, готова да избухне.
Том си пое дълбоко дъх.
— Сали, имам лоша новина за вас.
Когато най-сетне завърши разказа си, между тях лежеше плътна тишина.
— Сигурно се шегувате — каза Сали.
— Не.
— Но той няма право!
— Има или няма, направил го е.
— И сега какво смятате да правите?