Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 32

Той млъкна. Наистина не разбираше защо й казва всичко това.

— И значи какво? Имате намерение да се откажете от цялото си наследство, от Кодекса, от всичко?

— Точно така.

— Само заради това?

— Повечето хора си живеят и без наследство. От ветеринарната си практиката мога да преживявам съвсем не лошо. Обичам този живот, това място. Огледайте се. Какво повече може да иска човек?

Видя, че Сали го гледа, косата й блестеше слабо на сребърната светлина.

— И от колко точно се отказвате, ако смея да попитам?

Той усети леко бодване, и то не за пръв път, като си спомни размера му.

— Сто милиона. Ни повече, ни по-малко.

Сали подсвирна. Настъпи неловка тишина. Някъде в каньоните зад тях се чу вой на койот. Най-накрая тя каза:

— Исусе Христе, не ви липсва характер.

Той вдигна рамене.

— А братята ви?

— Филип се свърза със стария партньор на баща ми и има намерение да открие скритата гробница. Дочух, че Върнън се кани да действа сам. Защо не се присъедините към някой от тях?

Видя я, че го гледа напрегнато в тъмнината. Най-после тя каза:

— Вече опитах. Върнън е напуснал страната преди седмица, Филип също е изчезнал. Заминали са за Хондурас. Вие сте последният ми избор.

Том поклати глава.

— Хондурас? Е, не са губили време. Когато се върнат с плячката, можете да вземете Кодекса. Давам ви благословията си.

Отново тишина.

— Не мога да рискувам. Те нямат представа къде може да е, колко е ценен. Всичко може да се случи.

— Съжалявам, Сали, не мога да ви помогна.

— С професор Клайв се нуждаем от помощ. Светът има нужда от помощта ви.

Том впери очи в тъмната тополова горичка в наводнената долина на Сан Хуан. От една отдалечена хвойна се обади бухал.

— Вече съм решил — каза той.

Тя задържа поглед върху лицето му. Беше стиснала устните си в упорита черта. Тополите хвърляха пъстри сенки по тялото й, размазаните сребристи петна светлина се къдреха и променяха под бриза.

— Наистина ли?

Той въздъхна:

— Наистина.

— Помогнете ми поне малко. Не искам кой знае колко, Том. Елате с мен до Санта Фе. Можете да ме представете на адвоката на баща си, на неговите приятели. Можете да ми разкажете за пътуванията му, за навиците му. Дайте ми само два дни, помогнете ми да го направя. Само два дни!

— Не.

— Някога умирал ли ви е кон?

— Случва се непрекъснато.

— А кон, който обичате?

Том веднага си помисли за коня си Пидернал, който беше умрял от резистентен на антибиотици щам. Никога вече нямаше да притежава такова красиво животно.

— Биха ли могли някакви по-добри лекарства да го спасят?