Читать «Тайният кодекс» онлайн - страница 28

Когато фигурата наближи, той осъзна, че това не е Шейн, беше жена. И яздеше неговия кон Нок.

Жената влезе в селото в тръс, от муцуната на коня се стичаше пяна, а тя самата беше цялата в прах от пътуването. Тя спря и скочи на земята. Беше яздила без седло и дори без юзди цели осем мили през голата пустиня. Абсолютна, пълна лудост. И защо беше взела най-хубавия му кон, а не някоя от крантите на Шейн? Направо му идеше да го убие.

Тя пристъпи към него.

— Аз съм Сали Колорадо. Потърсих ви в клиниката, но партньорът ви ми каза, че сте дошли тук. Затова пристигнах.

Тя тръсна живата си, с богат меден цвят коса, и протегна ръка. Том я пое, сваляйки гарда. Косата се сипеше по раменете й и покриваше бялата памучна блузка, подпъхната на кръста в плътно прилепналите й джинси. Около нея се носеше лек дъх на мента. Когато се усмихна, очите й бяха променили цвета си от зелен в син, толкова ярък беше ефектът. На ушите й висяха тюркоазени обици, но очите й бяха дори с по-наситен цвят от цвета на камъка.

По едно време Том осъзна, че все още държи ръката й и побърза да я пусне.

— Трябваше да ви намеря — каза тя. — Не можех да чакам.

— Спешен случай?

— Не става въпрос за ветеринарен случай, ако това имате предвид.

— Тогава за какво?

— Ще ви кажа по пътя.

— По дяволите! — избухна Том. — Не мога да повярвам, че Шейн ви е позволил да вземете най-добрия ми кон и да го яздите по този начин, без седло и юзди. Можеше да се пребиете.

— Шейн изобщо не ми го е давал — усмихна се момичето.

— Тогава как го взехте?

— Откраднах го.

Смайването му трая няколко минути, след което Том се засмя.

Слънцето вече бе залязло, когато се отправиха на север, към Блъф. Известно време яздиха в мълчание, после Том се обади:

— Е, добре. Нека все пак чуя кое е това толкова важно нещо, което ви е накарало да откраднете коня ми и да рискувате да счупите врата си.

— Ами-и-и… — поколеба се тя.

— Целият съм слух, мис… Колорадо. Ако наистина така се казвате.

— Странно име е, знам. Моят прапрадядо е участвал във водевил. Обикалял е, облечен като индианец, използвайки като артистичен псевдоним името Колорадо. Било е далеч по-добро от старото ни име Смит. Наричайте ме Сали.

— Добре, Сали. Нека чуем историята. — Той се хвана, че я гледа с удоволствие как язди. Изглеждаше, сякаш е родена върху гърба на коня. Трябва да бяха отишли доста пари за тази права, свободна и уверена стойка.

— Аз съм антрополог — започна тя. — И по-специално етнофармаколог. Уча туземна медицина при професор Джулиан Клайв в Йейл. Той е човекът, който разчете йероглифите на маите преди няколко години. Беше наистина блестяща работа. Писаха за това по всички вестници.

— Сигурно.

Тя имаше чист, изваян профил, малък нос и издаваше напред долната си устна по много забавен начин. Когато се усмихваше, върху едната й буза се появяваше малка трапчинка. Косата й беше с цвят на старо злато и се виеше на блестящи кичури върху нежните й рамене. Беше наистина забележително красива.