Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 9

Харпа пусна бутилката и прикри устата си с ръка.

— Боже мой!

Фрики изрева, засили се към безжизненото тяло на Габриел и силно го изрита в ребрата. Успя да го ритне два пъти в гърдите и веднъж в главата, преди Бьорн да хване момчето през кръста и да го хвърли на земята.

В следващия момент Бьорн коленичи до Габриел да види как е.

Банкерът не помръдваше. Очите му бяха затворени. Бледото му лице започваше да придобива восъчен оттенък. Една снежинка кацна на бузата му. Изпод рехавата му коса течеше кръв.

— Защо не диша!? — прошепна Харпа.

А после изкрещя:

— Защо не диша!?

ГЛАВА 2

Август, 1934 г.

— А-а-а!

Халгримур замахна с брадвата си, когато се нахвърлиха срещу него. Бяха осмина. В пристъп на ярост, той отсече крака на първия воин и главата на втория. Брадвата разцепи щита на третия на две. Четвъртия удари със собствения си щит. Още два удара — още двама повалени. Последните двама си плюха на петите, пък и можеш ли да ги виниш?

Халгримур се стовари тежко върху камъните. Бойният бяс го бе оставил без дъх.

— Нафрасках ги и осмината, Бени! — заяви гордо той.

— Да. Дори и мен ме фрасна — отвърна приятелят му, разтривайки устата си. — Потече ми кръв и зъбът ми се клати.

— Той е млечен — отбеляза Халгримур — и без това ще падне.

Отпусна се и остави бледото слънце да погали лицето му. Винаги се чувстваше отлично след като изпаднеше в берсеркски пристъп (Берсерки — скандинавски бойци, които изпадали в състояние на неконтролируем гняв преди битка. (Бел. пр.)). Той усещаше, че в него има толкова много потиснат гняв и агресия, че се смяташе за един съвременен берсерк.

А и това бе любимото му място. Точно в средата на морето от вкаменена лава, наречено Берсеркяхраун — Каменното поле на берсерките. Беше красиво, зловещо и вълшебно място с най-различни камънаци, тук-там покрити със светъл мъх, пирен и блатни боровинки.

Полето от застинала лава носеше името на двама воини, докарани преди хиляда години от Швеция като слуги от Вермунд Слабия — човекът, който държал Бярнархьофн, семейната ферма на Халгримур. Шведите можели да изпадат в берсеркски гняв преди битка и с нечовешка сила да повалят всеки, който се изправи насреща им. Фермерът от Бярнархьофн не успял да излезе на глава с тях и ги пробутал на брат си Стир в Храун — фермата на Бенедикт в другия край на полето от лава.

Но Стир също не се спогодил с новите си слуги и в крайна сметка берсерките били убити и погребани под камъните на полето от лава, точно там, където Халгримур си почиваше сега.

Той бе откърмен с историята за двамата берсерки, а приятелят му Бенедикт едва наскоро започна да чете исландските саги, но вече откриваше интересни подробности, като например че единият берсерк също се е казвал Хали. Бенедикт бе на осем години, с една година по-малък от Халгримур, но четеше много. Любимата им игра беше да кръстосват полето от лава и да си представят, че са берсерки. Получаваше се много добре. Бенедикт измисляше историите, но пък Халгримур бе много по-убедителен в ролята на берсерк. А в крайна сметка, това беше най-важното.