Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 8

Студът не отрезви Харпа, напротив — изпълни я с енергия. Тя поведе останалите с бърза крачка. Скугахверфи, Кварталът на сенките, беше построен наскоро и се състоеше от високи луксозни сгради, наредени по брега на залива. Само няколко блока бяха завършени, преди строителите да фалират — те гледаха към недостроените си събратя и сградите за срутване около тях, каквато бе кооперацията на Синдри. Харпа бе само на стотина метра от мястото, където Габриел Орн щеше да пресече „Хверфисгата“ на път към Б-5.

Валеше лек сняг. Беше късно, но по улиците още имаше хора, превъзбудени от демонстрацията. В подножието на хълма, близо до парламента, се виждаше горяща кофа за боклук, около която се въртяха качулати силуети. Някъде гръмна пиратка.

Харпа поведе останалите по една странична уличка към маршрута, по който Габриел щеше да се появи. И наистина, след малко го видя: вървеше, забил поглед в земята.

Тя спря пред него.

— Габриел Орн!

Той вдигна очи изненадан.

— Харпа? Нали щеше да ме чакаш в бара?

Харпа усети прилив на погнуса, когато видя лицето му. Той беше с две години по-млад от нея, с отпусната кожа на лицето и оредяваща руса коса. Какво му бе харесвала изобщо?

— Не, искам да дойдеш с нас.

Габриел Орн погледна зад гърба й.

— Кои са тези хора?

— Те са мои приятели. Това е Габриел Орн — представи го тя. — Искам да си поговориш с тях. Затова трябва да дойдеш с нас.

— Ти май си пияна, Харпа!

— Хич не ми пука! Хайде, тръгвай!

Харпа се протегна и хвана Габриел за ръкава. С едно грубо дръпване, той се освободи. Фрики изръмжа и пристъпи към него. Младежът не носеше палто, само тениска на Челси, но бе прекалено пиян, за да се притеснява от студа.

— Нали я чу? — каза той и спря на сантиметри от лицето на Габриел. — Идваш с нас! — Фрики го хвана за реверите, но Габриел го изблъска назад. Младежът замахна към него. Ударът бе широк и бавен — Габриел, който беше трезвен, го избегна без никакъв проблем. Той бе поне с петнайсет сантиметра по-нисък от Фрики, но с един точен ъперкът в брадичката го свали на земята.

Фрики остана седнал и започна да разтрива челюстта си. Харпа бе стъписана. Никога не бе подозирала, че Габриел е способен на такива подвизи.

Габриел се обърна да си ходи.

Гневът избухна в главата на Харпа и сякаш спусна червена завеса пред очите й. Той не може просто да си тръгне! Това няма как да стане!

— Габриел! Спри! — пресегна се да го хване за палтото, но той я изблъска. Харпа залитна към ниския зид на паркинга до тях. Върху него видя празна бирена бутилка. Взе я, пристъпи напред, прицели се в плешивото петно на темето на Габриел и разби бутилката в главата му.

Той се олюля, залитна и падна. Главата му се удари в железния болард (потъващи в земята защитни метални цилиндри, някои ги наричат потъващи прегради) на входа на паркинга. Чу се глухо изхрущяване.

Тялото му остана неподвижно на земята.