Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 28

Тя затвори очи. Една сълза се плъзна по бузата й. Непробиваемата й фасада се срути пред очите на Магнъс. Тя подсмръкна.

— Съжалявам — каза Емилия. — Това ли е всичко?

Изведнъж в главата на Магнъс изплува образът на Латаша, шестнайсетгодишно момиче от едно бостънско гето. Бяха застреляли петнайсетгодишния й брат в лицето зад една сграда, няколко часа преди Магнъс да я разпита. Тя беше горда. Нямаше да помага на куките. Беше смела и уравновесена. Майка й лежеше надрусана в спалнята, а сестричката й чакаше да й сменят пелените. Едва когато Магнъс тръгна да си ходи, по бузата на Латаша се стече една сълза и тя го помоли да намери убиеца на брат й.

Магнъс се справи бързо с това: убиецът беше най-добрият приятел на брат й — на четиринайсет години. Скарали се за някакъв откраднат айпод.

Независимо дали ставаше дума за момиче от гетото или за бизнесдама от Исландия, Магнъс винаги съчувстваше на опечалените роднини. Винаги!

— Благодаря, Емилия — каза той. — Може да се върнем пак за още няколко въпроса.

Емилия кимна. Сълзите вече се стичаха свободно и по двете й бузи. Магнъс и Арни излязоха.

Сигурбьорг ги настигна при асансьора. Тя беше няколко години по-голяма от Магнъс, на около четирийсет, и имаше червена коса и широко лице. Макар косата й да беше различен цвят, тя напомняше на Магнъс донякъде за майка му, само че в по-стар вид. Майка му бе умряла на трийсет и пет.

— И той ли ти е клиент, Сиба? — попита я Магнъс, сочейки към викинга на мотора. — Той поне си държи езика зад зъбите.

— Съжалявам, че ти се меся — каза Сигурбьорг на английски. Бе отраснала в Канада и, подобно на Магнъс, се завърна в родината вече на зряла възраст. — Разследването на „Одинсбанки“ от специалния прокурор е изключително важно за О Би Джи.

Магнъс сви рамене.

— Това ти е работата.

Това правеха адвокатите: възпрепятстваха полицейски разследвания. По този начин функционираше системата и Магнъс отдавна се бе отказал да се бори с това.

— Ето ти визитка — каза Сигурбьорг. — Знам, че избягах миналия път, когато се видяхме, но все пак, обади се, а? Ела на вечеря вкъщи. Искам да те запозная с мъжа си.

Магнъс взе картичката и я зачете. Фирмата му бе позната, а адресът бе на сградата, в която се намираха.

— Добре — каза той. — Ще се обадя.

Но не възнамеряваше да го направи. Искаше тази част от живота му да си остане заключена на сигурно в кутийката си. Сигурбьорг разбра, че Магнъс я лъже и се разочарова.

Влезе в асансьора и изчезна нагоре.

— Семейни вражди, а? — попита Арни, когато с Магнъс тръгнаха към изхода.

— Не знам — каза Магнъс и свъси вежди. — Може да се каже.

ГЛАВА 7

— Ето ги! Идват!

Синдри погледна към планинския склон и видя бялата вълна, която прехвърли билото — първо няколко дузини, после стотици и накрая повече от хиляда овце, забързани надолу към кошарите. От двете страни на гъмжилото се виждаха тъмните силуети на овчарските кучета, които отривисто поддържаха строя на стадото. След малко се появи конник, после още един, още няколко.