Читать «66 градуса северна ширина» онлайн - страница 27

— Клиенти на банката ли? Вложители? Акционери? Сигурно много хора са загубили пари при национализацията на „Одинсбанки“?

— Така е. Но те не обвиняваха брат ми за това. Всички исландски банки се сринаха. С „Одинсбанки“, това стана най-безболезнено.

— Какво ще ни кажеш за личния му живот? Жена му? Или по-скоро бившата му жена.

— Камила ли? Тя бе съкрушена, когато се разделиха. Той имаше любовница и Камила разбра за това… Но това стана преди пет години или повече. След това се разбираха сравнително добре. Той редовно се виждаше с децата, поне докато не се покри в Лондон.

— Имал е гадже рускиня, нали? Таня Прокорова, манекенка.

Емилия потрепери.

— Може да е манекенка, но определено не беше глупава. Оскар бе влюбен до уши. Тя беше спокойна, красива, и го въртеше на малкия си пръст. Аз не я харесвах. След това, естествено, го заряза, щом разбра, че не е толкова богат, колкото тя си мисли. С Клаудия му беше по-добре.

— Венецуелката?

— Да. Бяха си лика-прилика. Тя имаше пари от развода си. Всъщност е с една година по-голяма от него, но не искаше никой да знае това. С нея Оскар беше много по-спокоен. Срещала съм я само два пъти в Лондон, но знам, че му влияеше добре.

— Той познаваше ли много руснаци? Освен Таня.

— Не знам — каза Емилия. — Може би се е виждал с приятелите й по разни коктейли.

— А клиенти на банката?

Сигурбьорг, адвокатката, се прокашля.

Емилия я погледна.

— Боя се, че не мога да обсъждам клиентите на банката.

— Имало ли е клиенти руснаци, с които Оскар да е работел лично?

Емилия не отговори.

Магнъс настоя.

— Пране на пари? Руски бизнесмени, които са загубили много заради „Одинсбанки“?

Сигурбьорг го прекъсна:

— Това са деликатни въпроси. Специалният прокурор разглежда досиетата на всички клиенти на банката. Емилия не иска да влияе на резултатите от разследването му.

Магнъс не й обърна внимание.

— Брат ти е мъртъв, Емилия. Някой го е убил. Искам да помогна на английската полиция да открие престъпника. Трябва да разберем дали убийството има някаква връзка с Русия, особено през Исландия.

— Спокойно, Сигурбьорг — каза Емилия. — Нямало е руски клиенти. Имаше един-двама, но бяха дребни риби. Просто Оскар им нямаше доверие. Това беше правило на банката: никакви връзки с Русия.

— А възможно ли е Таня да го е запознала с някой подозрителен руски бизнесмен, който е търсел къде да си пере парите?

— Не е изключено, но не съм чувала подобно нещо. Пък и се съмнявам. Оскар се пазеше точно от такива хора. Да, беше оглупял по Таня, но тя така и не спечели доверието му.

— Хм — Магнъс не беше убеден. — А семейството? Някакви дрязги там?

— О, Оскар беше пълен отличник в очите на нашите — Емилия каза това без капка завист.

— Дори след като започна кризата?

— Дори тогава. Имам още един брат и една сестра.

Брат ни доста се стъписа, когато разбра, че не е толкова богат, колкото си мисли, но въпреки всичко боготвори Оскар. — Емилия преглътна, осъзнала грешката си. — Боготвореше го.