Читать «Отново и отново» онлайн - страница 27

— Сякаш някой е начертал гранична линия около системата — добави Адамс.

— Нещо подобно — каза Кларк.

— Но Сътън се промъкна — възрази Андерсън.

Адамс кимна с глава.

— Сътън се промъкна — съгласи се той.

— Това не ми харесва — заяви Кларк. — Цялата тази работа никак не ми харесва. Някои приказват глупости. Корабите ни били много големи. Ако сме използвали по-малки, можело да се промъкнем. Сякаш преградата, която ни възпира, е мрежа или нещо подобно.

— Но Сътън успя — упорито повтори Адамс. — Излетя с един от спасителните катери и се промъкна. Мъничкото му корабче успя да премине там, където големите не можаха.

Не по-малко упорит, Кларк поклати отрицателно глава.

— Няма логика — възрази той. — Размерите нямат никакво значение в дадения случай. Има някакъв друг, неизвестен фактор, за който не сме и помисляли. Сътън наистина се е промъкнал, но е катастрофирал и ако е бил в кораба по време на катастрофата, е загинал. Но той е успял да се промъкне не защото корабът му е бил малък. Друга е била причината.

Всички седяха напрегнати, замислени и сякаш чакаха нещо.

— Но защо е бил избран Сътън? — попита накрая Андерсън.

Адамс тихо му обясни:

— Корабът беше малък. Можехме да изпратим само един човек. Избрахме онзи, който мислехме, че ще се справи най-добре със задачата, ако успее да се промъкне.

— Сътън ли беше най-добрият?

— Да — твърдо заяви Адамс.

Андерсън любезно се съгласи:

— Очевидно е бил най-добрият. Щом като е успял да се промъкне.

— Може да му е било позволено да мине — обади се Блакбърн.

— Едва ли — възрази Андерсън.

— Но така излиза — настоя на своето Блакбърн. — Защо толкова напираме да проникнем в системата от Лебед? Защото трябва да установим дали представлява опасност. Това е причината, нали?

— Това е причината — потвърди Адамс. — Всичко, което е неизвестно, крие потенциална опасност. Човек не може да го отмине, докато не узнае със сигурност. Задачата бе да се разбере дали 61-вата звезда представлява опасност.

— По същата логика сигурно и те биха искали да ни проучат — каза Блакбърн. — Ние им досаждаме с опитите си да проникнем там няколко хиляди години. Може и на тях много да им се е искало да разберат какви сме ние.

Андерсън кимна с глава.

— Разбирам какво искате да кажете. Готови са били да рискуват, като пропуснат един човек, но не биха допуснали въоръжен кораб с многоброен екипаж на разстояние един изстрел.

— Точно така — потвърди Блакбърн.

Адамс промени рязко темата на разговора и се обърна към Кларк:

— Споменахте за някакви вдлъбнатини. Отскоро ли са?

Кларк поклати глава.

— По-вероятно са отпреди двадесет години. Всичко е покрито с ръжда. А електрическите кабели почти са се разпаднали.

— Да допуснем тогава — каза Андерсън, — че Сътън по някакво чудо е имал достатъчно познания, за да поправи кораба. Но дори и в този случай щяха да му трябват някои материали.