Читать «1Q84. Книга първа» онлайн - страница 8
Харуки Мураками
Щом обаче нещо я накараше да се намръщи или да направи гримаса, чертите й преживяваха драматична промяна. Лицевите й мускули се стягаха и опъваха кожата й в няколко посоки едновременно, като по този начин подчертаваха липсата на симетрия в цялостната структура на лицето й. По кожата й се образуваха дълбоки бръчки, очите й внезапно хлътваха, носът и устата й рязко се изкривяваха, челюстта й се изместваше настрани и устните й оголваха големите й бели зъби. И тя мигновено се превръщаше в съвсем друг човек, сякаш се скъсваше някакъв шнур и обичайната маска падаше от лицето й. Шокиращата промяна ужасяваше всеки, който я видеше, така че тя се стараеше да не се мръщи в присъствието на непознати. Разкривяваше физиономията си само когато бе сама или искаше да заплаши мъж, който не й се нравеше.
Като стигна до отбивката, Аомаме спря и се огледа. Само миг й бе нужен, за да открие аварийната стълба. И както беше предсказал шофьорът, през входа й минаваше метална преграда. Беше докъм височината на кръста и бе заключена. Прекрачването й по минипола можеше да се окаже известен проблем, но само при условие, че се притесняваше от чужди погледи. Без всякакво колебание събу обувките с високите токчета и ги пъхна в чантата. Ходенето боса щеше вероятно да й съсипе чорапите, но нямаше да е проблем да си купи друг чифт.
Хората я гледаха онемели, докато си сваляше обувките и мантото. През отворения прозорец на спрялата до самата отбивка черна тойота селика дънеше „Били Джийн“, та на фона на високите вокали на Майкъл Джексън имаше чувството, че изпълнява стриптийз.
Аомаме провеси чантата през гърдите си, за да не падне. Недалече от нея следобедното слънце се отразяваше заслепяващо в предното стъкло на чисто новата черна лимузина тойота краун роял, с която бе стигнала дотук. Лицето на шофьора не се виждаше, но бе сигурна, че я наблюдава.
