Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 21
Линда Хауърд
Този път очите й се отвориха широко, тя седна изпъната като струна в гнездото им от палта и одеяла и ужасено се огледа наоколо. Той видя как лицето й се променя при спомена за изминалата нощ, долови обзелите я страх и отчаяние, щом осъзна, че не е сънувала. Сетне жената се овладя и впи поглед в него.
— Трябва да ме върнете обратно!
— Не още. Може би след няколко дни. — Той с мъка се изправи на крака, макар че бе отпочинал и силите му се бяха възвърнали. Ала всяко движение му напомняше, че се нуждае от доста повече от няколко часа сън.
— Колибата е наблизо. Снощи не можах да я намеря, но сега ще я открием и ще се подслоним в нея за няколко дни.
Тя бавно извърна към него кафявите си очи, пълни със страх и недоверие. Дълбоките тъмни кръгове, очертани от умората на бялото й нежно лице, й придаваха нездрав вид. Изглеждаше толкова крехка и уязвима, че му се прииска да я притисне силно до себе си, но наместо това Рейф й нареди:
— Сгъвай одеялата!
Ани се наведе да изпълни заповедта му и остра болка прониза схванатите й мускули. Не бе привикнала на толкова продължителна езда, пък и трябваше през цялото време да притиска бедрата си към коня, за да не падне. Краката й трепереха, докато лазеше да събира одеялата.
Той се бе отдалечил на няколко метра, стоеше зад една скала така, че да може да я вижда. Ани чу звук като от шуртене на вода и любопитно извърна глава да види какво става. Секунди по-късно разбра и сведе поглед, зачервена до ушите, а той я наблюдаваше с насмешка. В нея заговори лекарят и тя с облекчение отбеляза, че високата температура не е навредила на бъбреците му.
Мъжът се приближи до нея и каза:
— Ти си наред. Не се отдалечавай много! Искам да ти виждам главата през цялото време! — за да бъде още по-красноречив, той размаха револвера си.
Тя се ужаси при мисълта, че ще трябва да се облекчи пред него, през ум й мина да се откаже, ала пълният мехур й напомни, че няма да издържи дълго. Лицето й гореше от срам, докато боязливо заобикаляше скалата, гледайки в краката си.
— Там е добре!
Ани започна да се бори с фустите си, бръкна под полата и се опита да развърже връзките на долните си гащи, без да показва бельото си или части от тялото си. Беше й ясно, че той не откъсва поглед от нея. Поне да не беше обувала тия дълги гащи, но кога ли пък бе носила други — не знаеше кога ще й се наложи да язди, а не искаше вътрешната част на бедрата й да се прежули до кръв от седлото.
Най-сетне успя да се намести в подходяща поза и се помъчи да свърши работата си колкото се може по-безшумно, ала природата си искаше своето. Всъщност какво значение имаше срамът, когато той можеше да я убие всеки момент. Здравият й разум я накара да предположи, че този човек е преследван от закона, щом стига до такива крайности. Изобщо не вярваше, че той ще я върне в Силвър Миза — би бил пълен глупак, ако го направеше.