Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 15

— Духни лампата — каза той и тя се наведе надолу, за да изпълни нареждането му. Мигновено настъпилият мрак я заслепи, макар и на небето да бе изгрял тънък лунен сърп.

Той отпусна поводите си и протегна свободната си ръка в ръкавица към нея. Едрият дорест кон стоеше като закован — беше добре дресиран, а и силните крака на мъжа бяха обхванали тялото му като железен обръч.

— Дай ми юздите си!

Нямаше друг избор освен да му се подчини. Тя му подаде поводите, той ги прехвърли през главата на животното и ги върза за предната висока част на седлото си, така че кобилата й да може да го следва плътно.

— И през ум да не ти минава да скачаш от коня — грубо я предупреди мъжът. — Няма да стигнеш далеч, само ще ме вбесиш. — Тръпки я побиха от дрезгавия заплашителен глас. — Изобщо не си мисли, че ще ми избягаш.

Докато напуснаха Силвър Миза, се движеха в плавен ход, сетне той пришпори дорестия жребец в лек галоп. Ани се държеше с две ръце за седлото. Само след няколко минути горчиво съжаляваше, че не успя да си вземе ръкавиците, тъй като студеният нощен въздух забиваше остри игли в ръцете и лицето й.

Очите й привикнаха към тъмнината и тя видя, че яздят в западна посока нагоре към планините. Знаеше, че там ще бъде още по-студено — дори и в средата на юли снежни шапки покриваха високите върхове.

— Къде отиваме? — попита тя, стараейки се гласът й да звучи спокойно.

— Нагоре — рязко отвърна той.

— Защо? Защо изобщо трябва да идвам с вас?

— Ти сама каза, че имам нужда от доктор — решително заяви Рейф. — Ти нали си докторка? Тогава си затваряй устата!

Тя млъкна, ала беше на крачка от истерията. Едвам се овладя. Смяташе се за уравновесена, ала бе изпаднала в такава опасна ситуация, че просто не знаеше какво да прави. Във Филаделфия хората, които имаха нужда от медицинска помощ, не отвличаха лекарите. Честно казано, не я плашеше опасната ситуация, а самият мъж. Още в мига, когато тези студени безцветни очи срещнаха нейните, тя усети, че този мъж е опасен като пума. Той бе способен да те нападне изневиделица и хладнокръвно да те убие. Ани се бе посветила на грижата за ближния, на запазването на живота, а този човек беше пълно отрицание на нейните идеали. Спомни си как, когато го докосваше, ръцете й трепереха не само от страх, а и защото силното мъжко тяло бе пробудило непознати усещания дълбоко в нея. Отново я завладя същата слабост и тя се засрами. Аз съм лекар, мислеше си Ани, трябва да стоя далеч от тези неща.

След около час вече не усещаше стъпалата си, имаше чувството, че пръстите на ръцете й ще се счупят, ако реши да ги сгъне. Бедрата и гърбът я боляха, а цялото й тяло се тресеше. Тя се взираше в тъмния силует на ездача пред нея и се чудеше как е възможно той още да се крепи на седлото. След такава голяма загуба на кръв, при тая треска и инфекция раненият отдавна трябваше да рухне. Неговата издръжливост и сила я плашеха, защото ако искаше да избяга, трябваше да се справи по някакъв начин с мъжа. Това й се стори почти невъзможно.