Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 16

Той й бе казал, че ако му се подчинява, ще отърве кожата, но можеше ли да му вярва? Беше му в ръцете, а до този момент той с нищо не бе подсказал, че в душата му се крие макар и капка милосърдие. Мъжът можеше да я изнасили, да я убие, да направи с нея каквото си иска и тялото й никога нямаше да бъде открито. Всяка стъпка я потапяше все по-дълбоко в опасността, не виждаше как, дори и да избяга, ще може да се върне в Силвър Миза.

— М-моля ви, нека да спрем и да запалим огън! — промълви тя, учудена, че чува гласа си. Сякаш думите сами, по свое желание се бяха изтръгнали от нея.

— Не. — Само една дума, сурова и неумолима.

— М-моля ви. — Тя с ужас осъзна, че се моли и проси. — М-много ми е с-студено.

Той се обърна и я изгледа. Широката периферия на шапката й пречеше да различи чертите му, долови само пронизващата студенина на погледа му.

— Сега не можем да спрем.

— Ами к-кога?

— Когато аз кажа.

Ала без крайните часове се точеха, ставаше все по-студено, а той все яздеше ли, яздеше. Дъхът на конете образуваше облаци от пара. Ставаше все по-стръмно и можеха да се движат само ходом, на няколко пъти той развързва юздите на кобилата й и ги държа в ръка, водейки коня плътно след неговия. Ани се опита да пресметне от колко време са на път, ала окаяното й състояние бе притъпило сетивата й и тя бе загубила представа за всичко. Поглеждаше към луната, сетне зарейваше поглед в мрака, докато сметнеше, че е минал един час, пак поглеждаше нагоре и виждаше, че нощното светило стои все на едно място.

Стъпалата й бяха вкочанени, всяко помръдване на пръстите беше истинска мъка. Краката й трепереха от изтощение, защото се придържаше с тях, за да не падне — ръцете й бяха премръзнали и не ставаха за нищо. Всяка глътка леден въздух пронизваше гърлото й, дробовете й сякаш се раздираха. Вдигна яката на палтото си и сгуши лицето си в нея, за да се приюти от студа, ала яката непрекъснато се разтваряше, а не можеше да отлепи вдървените си ръце от предната част на седлото. Имаше чувството, че при най-малкото движение ще се стовари като труп на земята.

Обзе я отчаяние. Впи поглед в широкия гръб пред себе си. Щом той продължаваше напред болен и ранен, и тя можеше. Ала физическото изтощение скоро взе връх над твърдоглавото й честолюбие. О, защо не спираше този проклетник?

Рейф не усещаше студа и болката, мислеше само как да се отдалечи колкото се може повече от Треърн. Убиецът лесно щеше да го проследи до Силвър Миза — Маккей откри един изкривен гвоздей на предната дясна подкова на коня си, а разчитането на подобна следа бе детска игра за опитен ловец като Треърн. Първата работа на Рейф в Силвър Миза бе да открие ковачницата и да подкове коня наново. Хич не му пукаше, че Треърн ще разбере това — около ковачницата имаше безброй много следи от конски копита, щеше да му е доста трудно да открие коя от тях принадлежи на дорестия жребец. Трудно беше да следиш някого в оживен град като Силвър Миза, където дирите непрекъснато се размазваха и се покриваха с нови.