Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 146

Рейф се приближи до прозореца и погледна навън към оживената улица. Цели четири години не беше успял да се пребори с гнева, породен от мисълта, че президентът Дейвис е предател. Може би това чувство замъгляваше разсъдъка му. И през ум не бе му минало да моли Дейвис за помощ, ала Ани и Атуотър смятаха, че в тази идея има хляб. Съдията беше проницателно копеле, ала мнението на жена му беше по-важно за него.

Тя беше негова съпруга и очакваше дете от него. Само това бе достатъчно, за да й придаде особена стойност, а освен това Ани не беше като другите хора. Той не бе забелязал и следа от лукавост у нея дори и когато бе логично тя да реагира така. Тя беше видяла много безобразия в живота и в професията си, ала чистата сърцевина на душата й бе останала недокосната. Може би в този момент тя виждаше нещата по-ясно от него. Защото й имаше доверие и защото я обичаше, той въздъхна и се обърна към нея с думите:

— Заминаваме за Мемфис.

— Трябва да бъдем много предпазливи — каза Атуотър. — Не можем да твърдим, че този Дейвис е в кюпа заедно с Вандербилт, но въпреки това и той няма да иска документите да станат публично достояние.

Рейф въздъхна, ала си спомни за огромния авторитет на Дейвис. Като изключим този случай, доброто му име бе неопетнено. И като се има предвид начинът, по който се бяха отнесли към него след войната, едва ли бившият президент хранеше приятелски чувства към Севера. Всъщност това нямаше значение.

— Нямаме друг избор. Ще трябва да му се доверим.

Деветнадесета глава

Не беше трудно да открият къщата на г-н Дейвис в Мемфис, защото бившият президент на Конфедерацията беше знаменита личност. Оказа се, че той наистина работи в една застрахователна компания — мястото му бе осигурено от негови поддръжници, така че гордият мъж не бе принуден да проси, но все пак това бе голямо падение за човек, който цели четири години е бил глава на една държава.

Рейф и Ани останаха в хотелската стая, докато Атуотър отиде да търси г-н Дейвис на работното му място, което им се видя най-простото разрешение. Рейф се радваше, че отново са насаме, защото на парахода разполагаха с отделна каюта, ала съдията все се навърташе около тях. Той искаше да люби жена си на дневна светлина, за да открие и най-неуловимите изменения, дължащи се на бременността. Все още коремът й бе плосък, макар и твърд, но гърдите й бяха натежали, а зърната им — потъмнели. Рейф бе очарован и за известно време забрави за Атуотър, за Дейвис и за всичко останало, погълнат от магията на тялото й.

Съдията се завърна в отвратително настроение.

— Отказа дори да разговаря с вас. Аз обаче не му казах с какво разполагаме, защото в кабинета му имаше доста хора, които можеха да чуят всичко. Г-н Дейвис ми заяви, че се опитва да забрави войната, не иска да я изживява отново и смята, че няма никакъв смисъл да се говори за нея. Това са негови думи, не мои. Аз не говоря така.

— Той ще трябва да промени мнението си — заяви Рейф.

Очите му показваха, че чувствителността на г-н Дейвис изобщо не го интересува.