Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 113
Линда Хауърд
— На около пет мили източно има индиански бивак. Ще трябва да слезем десет-петнайсет мили на юг и тогава да продължим на изток.
— Апахи — промълви тя и страните й пребледняха. Беше чувала страхотни истории за това как апахите измъчвали пленниците си.
— Не се притеснявай — каза той, искаше му се да я успокои. — Видях бивака им. Мисля, че повечето от тях страдат от някаква болест. Видях само няколко деца и една старица, доста вигвами бяха изгорени. Според индианския обичай, когато някой умре, семейството напуска вигвама и го опожаряват до основи.
— Болест ли? — Ани усети как кръвта напуска лицето й и пред краката й зейва пропаст. Тя беше лекар. Хипократовата клетва не й позволяваше да прави разлика между бели, черни, жълти или червенокожи. Неин дълг бе да помага на всички болни и ранени хора с каквото може, ала никога не бе предполагала, че този дълг ще я отведе в индиански лагер, който може би никога нямаше да напусне.
— Забрави! — грубо заяви Рейф, сякаш бе прочел мислите й. — Няма да ходиш там. И без друго не можеш да им помогнеш — болестите покосяват индианците като остра брадва. Освен това не знаеш каква е болестта — ами ако е холера или чума?
— Ами ако не е?
— Мисля, че е едра шарка.
Тя се усмихна криво.
— Не забравяй, че съм дъщеря на лекар, Рейф. Ваксинирана съм против едра шарка. Баща ми беше страстен привърженик на методите на д-р Дженър.
Рейф не знаеше дали да вярва на теориите на д-р Дженър, когато ставаше дума за живота на Ани.
— Не бива да ходим там, Ани.
— Аз ще отида сама. Няма нужда и ти да се заразяваш от онази болест.
— Не — твърдо отказа Рейф. — Много е опасно.
— Аз съм лекар. Не за пръв път влизам в контакт със заразно болни.
— Те не са обикновени болни, Ани! Те са апахи!
— Това няма значение! Те се нуждаят от медицинска помощ! Освен това сам каза, че в лагера има деца. Те ще умрат, ако не се погрижа за тях!
— Ако са болни от холера или чума, не можеш да им помогнеш с нищо!
— Да, но може и да е някоя друга болест! Аз съм здрава като камък, Рейф, никога не съм била болна. Не ме е хващала дори и проста настинка…
— В случая не става дума за настинка, по дяволите! — Рейф хвана брадичката й и обърна лицето й към неговото. — Не искам да рискуваш живота си, разбра ли?
Погледът му я прониза със студенината си, тя потръпна, но не отстъпи.
— Длъжна съм — тихо промълвиха устните й. — Нямам право да избирам пациентите си; това би било подигравка с Хипократовата клетва. Или съм лекар, или не съм… нищо.
Решението й така го вбеси, че Рейф стисна юмруци, за да не я сграбчи и раздруса. По дяволите, нямаше да я пусне в онзи бивак, дори и да се наложеше да я върже за коня и да я освободи чак, когато стигнат в Хуарец.
— Трябва да отида там — повтори Ани. Бездънните й очи сякаш го повлякоха в глъбините на душата й.
Рейф не разбра как стана всичко. Знаеше, че е глупаво, знаеше, че не трябва кракът й да стъпва в индианския бивак, ала въпреки това отстъпи.