Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 111

Ани започна енергично да търка дрехите, мъчейки се да се стопли.

— Ами първо, трябва да привикнем към водата. Освен това, ако не опера дрехите веднага, няма да изсъхнат. И изобщо, как можеш да мислиш, че после ще имам сили да пера?

— Аз май няма да мога да свикна с тая ледена вода — измърмори Рейф. — По дяволите, ще трябва да се пере.

Тя хитро се усмихна, докато го наблюдаваше как става да донесе дрехите си. И той трепереше. Намръщено сграбчи сапуна и яростно се зае да търка дрехите си.

След няколко минути водата вече не й се виждаше толкова студена, а залязващото слънце напече раменете й. Стана й приятно. Ани изплакна дрехите, изстиска ги и ги просна на един храст до вирчето. Рейф също окачи неговите дрехи да съхнат и храстчето едвам не се прекърши под тежестта. Тя започна да сапунисва тялото си и бързите движения на ръцете й я затоплиха.

Не се изненада, когато ръцете на Рейф започнаха да мият някои места, които особено му харесваха. Тя се обърна към него и устните му се притиснаха към нейните. Познатият вкус й се стори божествен. Последните няколко дни бяха мъчителни и за нея. Без много увъртания той разтвори краката й, повдигна я и я постави върху пулсиращия си член.

Бяха изминали само няколко дни, откакто се любиха за последен път, но пълнотата на усещанията сякаш бе напълно нова за нея. Как бе могла да забрави? Не смееше да мръдне; сякаш бе разпъната до краен предел и най-малкото движение щеше да й причини болка. Ръцете му обхванаха ханша й и започнаха да я повдигат нагоре, не почувства болка, само невероятното усещане, че нещо я изпълва цялата. Ани се притисна към него и започна да целува топлата му шия.

— Май водата беше ледено студена, а? — прошепнаха устните й.

— Каква вода? — дрезгаво попита той.

После тя се отправи към лагера с треперещи крака, хладният ветрец брулеше влажната й кожа. Съжали, че не е взела едно одеяло, за да се загърне в него. Ани бързо се подсуши и си облече чисти дрехи.

По-късно се нахраниха и Рейф настоя да потърсят друго място, за да пренощуват. Тя не се възпротиви — бе я научил да бъде предпазлива. Започна да прибира мокрите дрехи и разни други неща, докато Рейф оседлаваше конете. Здрачът бързо се сгъстяваше и вече бе паднала тъмна нощ, когато спряха на достатъчно сигурно място, където да преспят.

Преди да си легне, Ани бръкна под полата, развърза си гащите и скришно от него ги свали. Рейф я прегърна и на два пъти през тази нощ се възползва от улеснението.

Рейф се надяваше, че ще могат да се промъкнат незабелязано през териториите на апахите. По-голяма група от хора се забелязваше лесно, но те бяха само двама и вероятно щяха да успеят да се скрият. Изискваше се голяма предпазливост, ала Рейф винаги бе нащрек.

Апахите бяха номади, които скитаха от място на място в търсене на храна. Племената рядко надхвърляха сто души, защото големият брой хора затрудняваше бързото придвижване. Макар и малко, обаче апахите представляваха огромна заплаха за белите. Кочизе, вождът на Чирикахуа, отбраняваше земята си от белите натрапници, откакто Рейф се помнеше. Преди него вожд е бил тъстът му, Мангас Колорадас. Друг апах, Джеронимо, предвождаше собствено племе. Всеки с малко мозък в главата избягваше да се появява по бойните пътеки на апахите.