Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 112

Рейф навикна да върви напред, да проверява водните източници и после да се връща за Ани. Скитащите племена обикновено разпъваха вигвамите си край някой поток. Един ден той изпита задоволство, че е проявил предпазливост. Лежеше по корем в подножието на един хълм, показа за миг главата си иззад прикритието, колкото да види какво има долу в дерето, и с ужас осъзна, че гледа право към индиански бивак. За миг се вцепени от тревога, защото бе почти невъзможно да се измъкне, без да го открият, кучетата щяха да се разлаят, конете щяха да започнат да пръхтят, бдителните воини щяха да го забележат. Рейф тихо изпсува и се прикри зад скалата.

Не долови никакви признаци на тревога в бивака, но продължи да лежи неподвижно, докато конвулсивните тръпки в крайниците, му не стихнаха. Ако успееше да се върне при Ани, щяха да се метнат на конете и да яздят в обратна посока, колкото им стигат силите. Ако успееше да се върне при Ани… Господи, какво щеше да стане с нея, ако го пленят? В момента бе скрита на безопасно място, ала сама нямаше да се оправи в тая пустош.

Индианският бивак бе много малък. Рейф се опита да си спомни колко вигвама бе видял, но разумът му бе вцепенен от изненадващото откритие и той бе придобил само повърхностно впечатление. Спомни си, че бивакът беше почти безлюден; може би воините бяха на лов или бяха поели по военната пътека?

Рейф реши да хвърли още един поглед. Изброи деветнайсет вигвама — ако приемеше, че във всеки живеят по пет души, цялото племе не надхвърляше сто човека. Не се забелязваха никакви признаци на живот, което бе доста необичайно, тъй като жените би трябвало да вършат работата си, дори и воините да ги нямаше. Не се виждаха и деца, потънали във весели игри, с изключение на две момченца, които седяха мълчаливо пред един вигвам. Конете на племето пасяха на една зелена ливада зад бивака. Рейф ги преброи и смръщи вежди — тук нещо не беше както трябва. Воините би трябвало да са в бивака, освен ако племето не притежаваше страшно много коне.

Прегърбена побеляла старица излезе от един вигвам с дървено ведро в ръка. В този миг Рейф забеляза черно петно — следи от изгорял вигвам. Имало е смъртен случай. Сетне забеляза още едно черно петно, и още едно, и още едно…

В бивака върлуваше болест.

Стомахът му се сви на топка, като си помисли за всички възможни болести, от които измираха индианците. Първо му дойде наум едрата шарка, защото тя беше истински бич за индианските племена. Чума, холера… можеше да е всякаква заразна болест.

Рейф запълзя назад и внимателно се промъкна до мястото, където бе оставил коня си. Трябваше да си плюят на петите и да се отдалечат колкото се може повече от индианския бивак.

Ани го чакаше на същото място, където я бе оставил. Беше се скрила от слънцето под сянката на дърветата. Дремеше с лице, прикрито под широкополата шапка, но щом го чу, че се приближава, веднага се изправи.