Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 11

Той не бе й направил нищо, не бе намекнал за нищо и точно това я плашеше. Може би бе преуморена и всичко бе плод на въображението й. Мъжът бе ранен и се нуждаеше единствено от помощта й.

Тя влезе при него зад завесата.

— Ще ви дам малко лауданум за облекчение на болките.

— Не — леденият му поглед я прониза.

Тя се поколеба.

— Манипулациите ще бъдат болезнени, г-н…

Той се направи, че не забелязва паузата, подканваща го да съобщи името си.

— Не искам лауданум. Имате ли уиски?

— Да.

— То ще свърши работа.

— Няма, освен ако не се напиете до загуба на съзнание, така че ви съветвам да изпиете лауданума.

— Не желая да губя съзнание. Сипете ми едно уиски!

Ани извади бутилката и напълни една чаша.

— Ял ли сте? — попита тя, щом се върна.

— Скоро не съм — той пое чашата, наклони я леко, сетне погълна уискито на две големи глътки. Изсумтя и потръпна от изгарящия алкохол.

Тя наля вода в един леген и го сложи до леглото, после взе чашата от ръката му.

— Ще измия раните, докато възври водата — спокойно каза Ани и дръпна чаршафа, за да огледа положението. Раните бяха разположени близо до талията на мъжа и панталонът пречеше. — Бихте ли си разкопчали панталона? Трябва ми повече свободно пространство около раните.

Той застина за миг, сетне бавно разкопча колана и копчетата на панталона си. Ани дръпна колана надолу и оголи бледата кожа на хълбока му.

— Надигнете се леко. — Той се подчини и тя плъзна една кърпа под него, сетне ловко подпъхна краищата на друга кърпа в панталона му, за да не го намокри. Опитваше се да не гледа към корема му, покрит с копринени косъмчета, сгъстяващи се надолу, ала голотата на този мъж въпреки всичко й въздействаше по невероятен начин. Та тя бе лекар — какво я бе прихванало изведнъж? Никога не съм се чувствала така, мислено се упрекна Ани.

Той я наблюдаваше как мокри и сапунисва парче плат и внимателно почиства възпалените рани. Дишаше на пресекулки със стиснати зъби.

— Съжалявам — прошепна тя и продължи работата си. — Зная, че боли, ала раните трябва да бъдат почистени.

Рейф Маккей не отговори, просто продължи да я наблюдава. Не болката го караше да диша трудно, а невидимата енергия, която преливаше в тялото му при всяко нейно докосване. Сякаш въздухът бе наситен с напрежение като пред гръмотевичен удар. Той усети въздействието на плътта й дори през дрехите, когато тя го прегърна, за да му помогне да се придвижи до кушетката, а сега едвам устояваше на докосванията й по кожата му.

Сигурно беше от треската, а и отдавна не бе спал с жена. Но каквато и да беше причината, всеки път, щом докторката го докоснеше, Рейф Маккей получаваше ерекция.