Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 99

— Почакайте! Трябва да ме разберете. Подобен род информация няма нищо общо с новините, нали? Имам семейство…

— Аз пък нямам — изобщо не ми пукаше за него.

— Вие не разбирате! Те просто ще ме убият. Сега Синият фронт действа по този начин. Какво искате да знаете за тях? Не разбирам каква е целта ви…

— Добре — повторих аз и пак се пресегнах към вратата.

— Чакайте! — Протегна ръка към мен, преди да продължи: — Давате ли ми гаранция, че ще ме оставят на мира, ако ви предоставя информацията?

— Може пак да дойдат на власт. Дори нелегалните политически групировки не могат да си позволят лукса да си развалят отношенията с Агенцията за междузвездни новини.

За пореден път посегнах към вратата.

— О’кей, о’кей — бързо каза той. — Идете в Ню Сан Маркос. На Уолъс стрийт ще намерите бижутериен магазин. Градчето е близо до Джоузефтаун, където е и щабът на Сдружението, който търсите. Облиза устни и попита: — Ще им кажете ли за мен?

— Да — погледнах го. Отдясно под яката му забелязах тънка сребърна нишка върху бледата кожа. Разпятието сигурно се намираше под униформата му. — Войниците на Сдружението са тук от две години. Как се отнасят хората към тях?

Той се усмихна. Лицето му възвърна цвета си.

— Нормално. Просто трябва да ги разберете. Имат специфично поведение.

Почувствах болка в коляното, от което преди три години лекарите на Нова Земя извадиха иглата, изстреляна от черноризец.

— Да, доста специфично поведение — съгласих се аз. — Затворете вратата.

Той я бутна и аз потеглих.

На контролния пулт имаше изображение на Свети Христофор. Един войник от Сдружението щеше или да го махне, или да се откаже от колата. А аз изпитвах особено удоволствие от факта, че е там, макар че не означаваше нищо за мен. И то не заради Дейв и другите разстреляни пленници, а просто защото някои задължения съдържат в себе си и елемент на удоволствие. След като изчезнат илюзиите от детството, не остава нищо освен задълженията. Затова подобни удоволствия винаги носят радост. Когато всичко е казано и направено, фанатиците не са по-добри от бесни кучета.

А бесните кучета трябва да се унищожават. Такова е общоприетото мнение.

Неизбежно е след известно време да се върнете към общоприетите понятия. Когато мечтите за справедливост и прогрес са мъртви и погребани, когато болезнените изблици на чувства са престанали, тогава е най-добре да станете твърд и неподатлив като острие на меч, заточен в камък. Дъждът, под който този меч пътува към мястото на отмъщението, не му вреди, също както и кръвта, в която се е къпал за последен път. За меча дъждът и кръвта са почти едно и също.

Половин час пътувах между хълмовете, покрити с рехава гора и грижливо подравнени поляни. Разораните поля се чернееха и си помислих, че този цвят е много по-хубав от другите негови нюанси, които бях виждал. Най-сетне стигнах до предградията на Джоузефтаун.

Автопилотът ме преведе по улиците на малкия, типичен за Света Мария град с население около сто хиляди души. Излязох от другата му страна и видях в полето масивните бетонни здания на военния лагер.