Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 80

— Сега какво? — бях принуден да го запитам, защото не можех да запиша на касетофона драматичните паузи и многозначителните погледи. Но О’Дойн не беше вчерашен и не си позволяваше да дрънка толкова, че после да не може да се измъкне.

— Ами сега за всеки мислещ човек на тази планета е ясно, че Света Мария спокойно може да се справи и самостоятелно. Нямаме нужда от паразитната контролираща ръка на Екзотика. Къде да търсим хората, които имат знания и възможности да преведат кораба на Света Мария през бурните изпитания на бъдещето? В градовете, мистър Олин! Сред онези, които винаги са защитавали обикновения човек! В нашата партия — Синия фронт!

— Това го разбрах. Не трябва ли според вашата конституция обаче да се произведат избори, за да се промени съставът на правителството? И те могат да бъдат насрочени само ако мнозинството от представителите на районите в правителството ги искат. Няма ли Зеленият фронт да изпадне в положение, при което повечето му представители ще се лишат от постовете си?

— Точно така! — извика той. — Абсолютно вярно!

— В такъв случай не разбирам доколко е възможна революцията, за която говорите, мистър О’Дойл.

— Всичко е възможно! За обикновения човек няма нищо невъзможно! Листата вече летят, защото духа вятърът на промяната! Кой има смелостта да го отрече?

Изключих касетофона и казах:

— Всичко е ясно. Така доникъде няма да стигнем. Може би ще напреднем малко, ако спра да записвам.

— Какво? А, да, записът… Готов съм да отговарям на въпросите ви независимо дали записвате или не. И знаете ли защо? Защото ми е все едно!

— Ами тогава кажете нещо за тези листа, дето летят от вятъра. Ако не записвам, бихте ли привели примери?

Той се наведе и понижи глас:

— Провеждат се някои сбирки, дори и в селските райони. Огнища на недоволството. Толкова мога да ви кажа. Но не ме питайте за имена и места. Нямам намерение да ви правя съучастник.

— Не ми давате нищо повече от мъгляви намеци. От тях статия не мога да направя. Предполагам, че бихте се радвали на един репортаж по въпроса, нали?

— Е, да… — той стисна мощните си челюсти. — Но не искам да ви казвам нищо. Нямам право да рискувам… Не, няма да ви кажа!

Погледна ме почти подозрително изпод сивите си вежди.

— В такъв случай ще имате ли нещо против аз да ви кажа нещо? — тихо го попитах аз. — Няма нужда да потвърждавате или да отричате каквото и да било. Разбира се, както ви уверих, нищо няма да бъде записано.

— Какво бихте могли да ми кажете? — прониза ме с поглед той.

— Някои работи — неопределено отвърнах аз. Беше прекалено опитен политик, за да мога по изражението да съдя за чувствата му. Продължаваше втренчено да ме гледа. — Агенцията си има свои източници на информация. С тяхна помощ имаме възможност да съставим общата картина, дори да липсват някои части. Нека приемем, че в момента ситуацията на Света Мария е близка до тази, която вие нарисувахте. Недоволство, сбирки, неодобрение на сегашното — както вие бихте се изразили — марионетно правителство…