Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 79

— …обикновените хора са селяни — приказваше той, леко наклонен към мен. — Всички тук бяха заспали от дълги години. Приспани от тия синковци… От екзотианските измамници. Обаче битката на Зомбри ги пробуди, отвори им очите!

— И как са били приспани? — невинно попитах аз.

— С песнички и танци, с песнички и танци. — О’Дойн се заклати напред-назад в креслото. — Циркаджии! Имат си тактика, имат си хиляда и един начина… Дори и вие не бихте повярвали!

— А читателите ми? Дайте примери!

— По дяволите вашите читатели! Да, да, точно така — да вървят по дяволите! — пак се размърда и ме изгледа с неприкрита гордост. — Интересува ме най-вече настроението на обикновените жители на тази планета! На тружениците! Само те могат да ви разкажат за нашите обичаи и начин на живот. Може би си мислите, че тук е провинция, мистър Олин, но не е така! По дяволите вашите читатели, по дяволите и вие! Няма да правя мръсно на никого, като ви привеждам примери, и то заради някакви… дечурлига с лъскави дрехи!

— В такъв случай ще ме лишите от материал, който да публикувам — възразих аз. — Добре, нека сменим темата на разговора. Според вас излиза, че хората, които в момента са на власт, се крепят само благодарение на поддръжката на Екзотика, така ли?

— Ами че те са марионетки, това за всички е ясно! Правителство ли? Глупости! Викайте им ако искате и Зеления фронт, както самите те се наричат. Имат наглостта да твърдят, че защитават интересите на цялото население на Света Мария. Те… Запознат ли сте с политическата ситуация тук?

— Доколкото знам, според конституцията ви планетата е разделена на политически райони с приблизително еднаква площ, които имат по двама представители в правителството. Ако добре съм разбрал, вашата партия твърди, че увеличаването на градските жители е позволило на селските райони да установят контрол над градовете, защото един град като Блаувейн с неговите половин милион жители има същия брой представители, колкото и селски район с население три-четири хиляди души. Прав ли съм?

— Абсолютно! — О’Дойн се наведе и ме потупа по рамото. — Налице е остра необходимост от преразглеждане на системата и пропорционално представяне на населението в правителството. Тя винаги се появява в подобни исторически моменти. Само че в този случай Зеленият фронт ще изгуби властта. Дали ще допусне това да се случи? Едва ли. Само нетрадиционен метод — например една революция — може да им отнеме властта и да даде възможност на нашата партия, която представлява обикновените хора от града, лишени от право на избор, да състави правителство.

— Според вас сега ли е моментът за революция? — попитах го, докато увеличавах чувствителността на микрофона пред нас.

— Преди събитията на Зомбри щях да кажа „не“. Колкото и да се надявах на нещо подобно… Но сега… — той млъкна и триумфално се облегна, намеквайки с поглед за какво става дума.