Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 127

— Добре, елате.

Започнахме да се спускаме по стръмния склон. Подметките на ботушите ни се пързаляха и се налагаше да забиваме пети при всяка крачка. Когато минавахме през люляковите храсти, почувствах едва долавящия се вече сладък аромат на увяхващите цветове.

От другата страна на поляната, точно срещу нас, излязоха четири фигури в черни униформи. Едната от тях беше Джеймтън Блек.

Кейси и Джеймтън се поздравиха.

— Командващ Блек — каза дорсаецът.

— Командващ Грим. Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем — отвърна Джеймтън.

— Задължение и удоволствие е за мен.

— Бих искал да обсъдим условията за капитулация.

— Мога да ви предложа обичайните условия, отнасящи се за войски във вашето положение, в съответствие с Кодекса на наемника.

— Не сте ме разбрали правилно, сър. Аз съм тук, за да обсъдим условията на вашата капитулация.

Знамето изплющя на вятъра.

Внезапно се сетих за войниците в черни униформи, които вчера правеха тактически измервания на мястото, където бяхме застанали в момента.

— Страхувам се, че неразбирането е взаимно, командващ Блек. Нашата позиция е по-изгодна от тактическа гледна точка и при сегашната ситуация поражението ви е неминуемо. Аз нямам нужда да се предавам.

— Значи няма да се предадете?

— Не — твърдо отговори Кейси.

Сетих се и за петте рейки. Четири от тях бяха забити точно на местата, където сега стояха помощниците на Джеймтън, а самият той беше застанал на мястото на падналата.

— Внимавайте — изкрещях аз, но закъснях.

Последвалите събития се развиха много бързо. Офицерът, който седеше в края на масата, скочи пред Джеймтън, всички посегнаха към оръжието си. Чух как знамето отново изплющя и този звук сякаш звуча цяла вечност.

За пръв път видях как действа един дорсаец. Реакцията му беше толкова бърза, сякаш прочете в главите на черноризците какво мислят да правят, малко преди те да извадят оръжието си.

Все още не бяха откопчали кобурите си, когато Кейси скочи през масата с пистолет в ръка. Строи ми се, че налетя върху ротния, пазещ Джеймтън, и двамата паднаха на земята, но дорсаецът продължи движението си напред. Повдигна се на колене, стреля, отново скочи и се претърколи.

Сержантът вдясно от Джеймтън рухна като подкосен, а другите двама се завъртяха, стараейки се да държат Кейси пред погледите си. И двамата скочиха да предпазят командващия си, но пистолетите им не бяха готови за стрелба. Кейси рязко спря, сякаш се натъкна на каменна стена, прицели се и стреля два пъти. И двамата войници от Сдружението паднаха.

Сега Джеймтън беше останал сам срещу Кейси с насочено оръжие. Той стреля, светлата синя диря се устреми към дорсаеца, който падна като камък на земята. Легнал на една страна и опрян на лакът, той натисна два пъти спусъка.

Ръката на Джеймтън, която държеше пистолета, бавно се отпусна. Със свободната си ръка се подпря на масата зад себе си. Опита се да вдигне пистолета, но не успя. Изпусна го. Обърна се, подпирайки се, и погледът му срещна моя. Изражението на лицето му беше както винаги спокойно, но когато ме позна, нещо в погледа му се промени — стори ми се като на човек, който току-що е победил най-големия си враг и за когото от самото начало е бил сигурен, че не представлява заплаха. Лека усмивка докосна ъгълчетата на устните му — усмивката на победител.