Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 126

— Какво е вашето мнение, мистър Олин? — попита Кейси, загледал се надолу през дърветата.

— Защо не заповядате на някой да го застреля? — отвърнах аз.

Хвърли ми бърз поглед и спокойно каза:

— Има достатъчно време да бъде застрелян, преди да се добере до укритието от другата страна. Ако изобщо се наложи да го убиваме. Но аз не ви питах за това. Съвсем скоро сте се срещали с командващия на Сдружението. Според вас имаше ли вид на човек, готов да се предаде?

— В никакъв случай!

— Ясно.

— Да не би наистина да сте на мнение, че ще се предаде? Какво ви кара да мислите така?

— Масите за преговори обикновено се разполагат на неутрална територия.

— Но той не ви е предлагал среща, нали?

— Не е — Кейси продължаваше да наблюдава офицера от Сдружението, застанал неподвижно под слънчевите лъчи. — Може би да ме извика за преговори е против принципите му. Но защо пък да не си поговорим, ако има възможност да застанем един срещу друг на масата?

Обърна се и махна с ръка. Ротният, чакащ зад нас, се приближи.

— Сър?

— Сред дърветата от другата страна на поляната има ли войници на Сдружението?

— Четирима, сър. Ясно се виждат на визьорите, които засичат топлината от телата им. Пък и те не се стараят да се крият.

— Ясно — замислено произнесе Кейси. — Ротен!

— Да, сър?

— Бъдете така добър да слезете на поляната и да попитате офицера какво чака.

— Слушам, сър.

Останахме на местата си и гледахме как ротният се спуска по склона. Излезе на поляната — всичко ми се струваше неестествено забавено — и се приближи към офицера. Застана срещу него и двамата заговориха. Разбира се, не можехме да чуем думите. Лек ветрец полюшваше знамето с тънкия черен кръст. Накрая ротният се обърна и започна да се изкачва към нас. Спря пред Кейси и отдаде чест.

— Командващият Божите Избраници е готов да се срещне с вас на поляната, за да обсъдите условията на капитулацията — спря замалко да си поеме дъх и продължи: — Ако излезете в края на гората по едно и също време, бихте могли едновременно да се приближите до масата.

— Благодаря — Кейси се загледа покрай ротния към поляната и масата. — Мисля, че ще отида.

— Той няма това предвид — намесих се аз.

— Ротен — продължи Кейси, — заповядайте на хората си да бъдат готови тук, между дърветата от тази страна на хълма. Ако Блек се предаде, ще настоявам веднага да дойде с мен.

— Слушам, сър.

— Това, че не ме е призовал да преговаряме по обичайния начин, би могло да означава, че иска първо да се предаде, а после да го съобщи на войниците си. Ако има намерение да постави офицерите си пред свършен факт, не бива да го подвеждаме.

— Той няма намерение да се предава — повторих аз.

— Мистър Олин — обърна се дорсаецът към мен, — предлагам ви да се отдалечите оттук. Ротният ще се погрижи за вас.

— Не, ще дойда с вас. Ако са преговори за капитулация, значи няма бойна ситуация и имам право да бъда долу. А ако не е така, тогава защо вие самият отивате там?

Известно време Кейси ме гледа със странно изражение, след това каза: