Читать «Първата жертва» онлайн - страница 7

— Част от тази стока е вече мъртва — каза Болд, почувствал се отблъснат донякъде от арогантността на Кугли и се почеса по носа в отговор на въпросителния му поглед.

— Мислите ли? — попита Кугли. — Казвам ви, тези същества пристигат в отвратително цветущо здраве.

— Мъртви — настоя Болд. — И това прави останалите, които са там, свидетели.

— Лейтенант, вие за повишение ли се борите? — студено попита Кугли. — Ще ви припомня, в случай че сте забравили, това са нелегални имигранти, така че моят шеф ми ги дава. Аз ги взимам и ги пращам за федерален арест. Ако искате, можете да ни посетите и да си побъбрите с тях, няма проблем за това. Обаче, първо вашият шеф ще трябва да го уреди с моя шеф. Нали? А междувременно, тези посетители, живите де… Както и да е, говорете направо с федералните, не с местните.

— Ами умрелите?

— Задръжте си ги — отвърна Кугли. — Така доволен ли сте?

— Бих искал тези имигранти да са отделно от другите задържани. Не искам да ми разказват после заучени истории.

— Ще ги измием, избръснем и ще ги сложим в клетки, на каквито те са свикнали — съгласи се Кугли. — Но проблемо. Бунгало „К“. Удобствата в нашия затвор са част от това, което някога беше Форт Нолан. Нали сте чувал за ФН?

— Чувал съм.

— Играете ли голф?

— Не — отвърна Болд.

— Жалко. Има страхотно игрище. Страхотен жест от страна на данъкоплатците. Аз и вие, ние сме били достатъчно умни, за да станем военни. Само дето пенсията не стига.

Ла Моя притича до тях. Болд ги представи един на друг. Ла Моя се здрависа с Кугли, но по лицето му се изписа изражение, сякаш без да иска бе докоснал нещо лепкаво.

— Обсъдихме проблемите с торфа — каза Болд, за да успокои Ла Моя.

— Има мъртви — отбеляза Ла Моя.

— Знам го преди теб — отвърна Болд.

Ла Моя бръкна в джоба на палтото си и извади оттам чифт ръкавици и флаконче парфюм „Викс“.

Болд прие флакона, след като Ла Моя си напръска под носа. Предаде го и на Кугли, който направи същото. Има някои неща, без които човек не може да оцелее.

Най-сетне контейнерът бе отворен. Тълпата млъкна, когато една по една се появиха девет китайки — полуголи, изтощени, кожа и кости, и бяха отведени до чакащите ги линейки. Някои ходеха сами, други ги носеха с носилки.

Изнесоха три чувала с тела.

Кугли предложи на Болд да оставят разпитите за след няколко дни.

— Виждал съм и по-лоши неща, лейтенант, но това е едно от най-лошите.

— Ще ви кажа нещо за екипа ни — информира Ла Моя Кугли, — при нас жертвите обикновено не могат да станат и да си тръгнат.

— Три от тях, със сигурност — тъжно напомни Болд.

— А пък в моя екип — обясни Кугли, — нямаме навика да ги отпращаме у дома с ковчези.

* * *

Стиви Макнийл пристигна с такси и бе посрещната от двучленния си снимачен екип. Единият й подаде чадър и безжичен микрофон, а другият й обясни как е разположена камерата. Стиви се насочи право към жълтата лента, опъната от полицията, зад която бе забранено да се преминава.

— Хей! — извика изпод полицейската си шапка едно офицерче с младо, момчешко лице.

Стиви се спря, погледна го, изчаквайки да я познае.