Читать «Първата жертва» онлайн - страница 4
Ридли Пиърсън
Компанията си позволяваше шеги относно вида й, когато косата й бе окапала по време на лечението, или пък с пушената храна, която ядеше, за да събуди апетита си. Всъщност, никой не говореше за нищо друго. Никой не споменаваше, че новата работа „на бюро“ е голям проблем за Болд, че той копнее за възможността отново да сложи чифт гумени ръкавици и да излезе в акция. Никой не повдигаше въпрос и за това, че за лекарите на Лиз нейното оздравяване бе както неочаквано, тъй и необяснимо. Все пак те не препоръчваха да се отваря шампанското поне още три до пет години. Но самата Лиз бе спокойна: тя благодареше на Бога за излекуването си; Болд се въздържаше да казва каквото и да било по въпроса. Той чувстваше, че те с Лиз все още могат да намерят равновесната си точка, но и за това не му се говореше. И така, тази вечер никой за нищо не говореше. Шегуваха се. Пиеха. После пак пиеха.
Пейджърите записукаха, и хоровото им изпълнение заприлича на комедиен скеч, с тази разлика, че всички веднага разбраха, че трябва да е нещо сериозно, след като едновременно викат лаборанта, съдебния лекар и екипа от отдел „Убийства“.
Ла Моя затвори с прещракване клетъчния си телефон и каза:
— Става въпрос за корабен контейнер. Потъва в пролива. Отвътре пищят хора. Бреговата охрана го тегли към сушата.
— Все пак са живи — отекна гласът на Лиз, която наблюдаваше как всички, освен Дафни Матюс затърчаха към изхода. Тези думи за нея означаваха много повече, отколкото за който и да било друг.
Лиз учудено погледна Дафни за това, че остана.
— Нямат нужда от мен — обясни Дафни.
— А аз имам — отвърна Лиз и потъна в мълчание, с което едновременно обърка и заинтригува Дафни.
Собственикът на клуба, Беър Беринсън пусна уредбата и след секунди рок музиката се сблъска с настроението, оставено от пианото на Болд.
— Той не разбира — каза Лиз на Дафни. Имаше предвид Болд. — Молитвите. Не може да приеме, че бях излекувана от нещо извън болницата.
— От произхода му е — каза Дафни, нелепо опитвайки се да обясни на една жена поведението на съпруга й. — Ако не беше станал следовател, щеше да е лаборант. Нали знаеш?
— Да, зная — съгласи се Лиз. — Но има и нещо друго. Въобще не ме оставя да му обясня. Това направо го влудява.
— Той се радва, че си добре, както и да е станало това.
— Просто не вярва. Говорил ли ти е нещо за това?
— Не — излъга Дафни. Едно време те с Болд бяха нещо повече от приятели, но само за малко. Беше се научила да пази по-дълбокото приятелство, което ги свързваше сега.
— Нищо не казва — продължи Лиз, — поне не директно, но аз зная, че очаква нещо да се случи. Не че го иска, не казвам такова нещо! Разбира се, че не! Но той просто не вярва в това. За него е неубедително, че с молитви… че бог може да има такава сила… че може да има такива последствия… — Тя подреди празните чаши на масата, за да ги вземе сервитьорката.