Читать «Първата жертва» онлайн - страница 185

— Това е било зашито в яката на един от ватените елеци. Можете ли да повярвате? Можехме никога да не я открием!

Кугли се задави. Това бе първата му неконтролирана, непремерена реакция.

Болд взе предмета от Принс и го разгледа на лошата светлина.

— Това е дигитална касета. — Той я протегна така, че да я видят, и каза: — Това може да ни разкрие целия случай.

— Можехме да търсим това нещо със седмици и да не го открием. Помислете си само! — продължаваше да се чуди Принс.

Кугли протегна ръка.

— Аз ще я взема, благодаря.

Във въздуха се почувства напрежение, докато Болд задържа касетата.

Ръката на Кугли остана протегната.

— Лейтенант! — заповяда той.

Болд попита Принс за реда и агентът от граничните потвърди, че след като неговите хора са намерили вещественото доказателство, трябва да мине през тяхната система.

— Но това е смешно! — възмути се Кугли и пристъпи напред. Той се обърна към Принс: — Лейтенантът и аз току-що се разбрахме, че това е операция на Имиграционните служби. Всяко доказателство, всички доказателства трябва да минат под нашата шапка.

— Разбрахме се само, че това е въпрос, който вие, агент Принс и щатският прокурор трябва да обсъдите. Полицията се интересува само от стрелбата и убийствата.

— Тогава млъкнете — невъздържано кресна Кугли, — и ме оставете да се разбера с агент Принс. — Той се опита да се усмихне, но нищо не стана, само се озъби.

— Ако има някой, който да има право на тази касета — каза Болд на Принс, — това е госпожа Макнийл. Тя търси тази касета от две седмици. И ако трябва да бъдем откровени, съдебната система така е направена, че въпреки че камерата е наша, интелектуалната собственост, записите принадлежат на телевизията. Колкото по-скоро я предадем на Макнийл, толкова по-скоро всички ние ще разберем какво има на нея.

— В такъв случай ще я запиша на Макнийл, за да ни направи копие — каза Принс. — Някой да има нещо против? — обърна се той към Кугли, който си прехапа езика. — Ще назнача среща за утре, когато всички ще се съберем, за да я изгледаме, всички ние в една и съща стая и по едно и също време. Така никой няма да е изолиран. Нали? Всички ли са съгласни?

Кугли сърдито сключи вежди. Лицето му придоби пепеляв оттенък. Не можеше да спори с това.

— Чудесно — каза Болд. — Според мен е съвсем разумно.

— Това е доказателство, което принадлежи на Имиграционните служби — още веднъж възрази Кугли. — Всичко на този кораб…

— Щом искате да сте в играта, играйте — каза Принс. — Тази вечер, в момента, това е мое. Аз съм с Болд. Аз казвам, че това ще отиде при Макнийл, така че поне да получим копие, което да можем да изгледаме на обикновено видео. Ако искате да ми пречите, ако искате да замразите това доказателство в някое хранилище за собственост, докато съдът реши на кого да го присъди, можете да свършите това сутринта. Но тази вечер то е мое и аз казвам как ще стане.

— Ще видим тая работа — предизвика го Кугли.

— Заповедта за обиск е на мое име, агент Кугли. Тази касета е била намерена на кораб, който е записан като цел на обиска. Всичко това е минало през кабинета на щатския прокурор, който е, ако мога да ви припомня, същият кабинет, в който вие смятате да се оплачете. Не сме ли от една страна? Всички искаме да пратим на топло лошите момчета! Не ми пречете в това!