Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 13

— Ти запомни ли нещо? — попита Хенри. — Например за Давид и Голиат?

Блейс си пое дълбоко въздух и заговори бавно и тържествено, отчетливо произнасяйки всяка дума — както едно време забавляваше гостите на майка си. Най-накрая съдбата му даде шанс да покаже способностите си пред чичото.

— „И от Филистимския стан излезе юнак, на име Голиат, родом от Гета, шест лакътя и една педя висок…“

Блейс хвърли бърз поглед към Хенри, очаквайки да види одобрение в очите му, но лицето на чичото беше напълно безизразно. Момчето продължи.

— „Меден шлем имаше на главата му, и бе облечен с люспеста броня, тежината, на която беше пет хиляди сикли мед, с медни ногавки на пищялите му, и медно щитче между раменете си. Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач, а острието му тежеше шестстотин сикли желязо. Щитоносеца му вървеше пред него.“

С ъгълчето на окото си Блейс продължаваше да наблюдава Хенри, но изражението на лицето му все още не се беше променило. Блейс падна духом, но продължи нататък.

— „… И той застана, та извика към Израелевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз Филистимец, а вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мен. Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще бъдем ваши слуги, но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще бъдете слуги на нас и ще ни се подчинявате. Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израелевите редове. Дайте ми един мъж тук отпред, та да се бием двамата. А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на Филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.“

Хенри Маклийн се втренчи в Блейс, който от своя страна хем се опитваше да следи изражението на лицето му, хем се правеше, че гледа напред, в пътя. Хенри поохлаби поводите, но козите продължиха неуморно да тичат. Блейс заговори отново.

— „… А Давид беше син на оня Ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей…“

Хенри слушаше, но лицето му отново не изразяваше нищо. Блейс обаче, имаше голям опит в привличането на вниманието на слушателите си, и знаеше как с глас и интонация да пресъздава правдиво съответстващите на думите му събития. Сега повествованието се доближаваше към момента на битката между Давид и Филистимеца Голиат. Гласът на Блейс придоби приповдигнат тон, а думите излизаха бързо и задъхано.

— „… А Давид каза на Филистимеца: ти идеш против мене с меч и копие и сулица, а аз ида против тебе в името на Господа, Бога на Израелевите войски, върху които ти хвърли презрение. Днес Господ ще те предаде в ръката ми, и като те поразя, ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на Филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове, за да познае целия свят, че има Бог в Израил, и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие, защото боят е на Господа, и той ще ви предаде в нашите ръце…“

Хенри продължаваше да си седи невъзмутимо.

— „… И като стана Филистимеца дойде и се приближи да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне Филистимеца. И Давид тури ръката си в мешеца си, та да вземе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари Филистимеца в челото му, така щото камъка се заби в него и той падна с лицето си на земята. Така Давид превъзмогна над Филистимеца с прашка и с камък, и удари Филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида, затова Давид се завтече, та застана над Филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му, и като го уби, отсече главата му с него. А Филистимците, като видяха, че юнакът им ще умре, побягнаха.“