Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 157

— Наистина е така.

Алиша протегна ръка и докосна рамото на Мейс.

— Благодаря ти. Благодаря ти за всичко.

— Чу ли се с Дарън?

— Не. Очаквах той да се обади, ама не го направи.

— Той знае ли какво ти е причинил Психото?

— Да, но не биваше да му казвам. По онова време беше в затвора.

— За какво?

— Кражба на коли и разни други работи. Беше се събрал с едни опасни типове. Но той е умен. В училище се справяше добре. Намери си работа, за да помага на мен и баба. После баба се разболя, а нямаше здравна осигуровка. Наложи се да печели повече пари.

— Като разпространява дрога и краде коли?

Алиша кимна.

— Арестуваха го точно на моя дванайсети рожден ден. Беше ми купил рокля и отидохме да ядем сладолед в бюфета на гарата. Изведнъж се появиха униформените и го отведоха. Видях го отново чак когато го пуснаха от затвора. Лежа в Охайо и нямаше как да отида дотам с Тай…

— Мислиш ли, че ще се опита да отмъсти на Психото?

— Надявам се да не го прави. — Устните на Алиша потрепнаха. — Психото ще го убие!

— Ще се постараем това да не стане — увери я Мейс и проследи с очи Тай, който стреля към коша. — Детето тепърва ще има нужда от вуйчо си. А у вас видях, че и Дарън много го обича.

— О, двамата умират един за друг. Малко странно е, защото не са били заедно кой знае колко време. Но сякаш се познават цял живот…

Мейс кимна, после рязко се извърна към далечния край на залата. Вратата беше отворена.

— Дарън! — извика Алиша и скочи.

Тай пусна топката и се обърна към вуйчо си. Зад гърба на Дарън стоеше Рик Касиди. Ръката му лежеше върху рамото на младежа.

— Познавате ли го? — попита той.

— О, да — потвърди Мейс. — Какво се е случило?

— Хванах го да се прехвърля през южната ограда.

Мейс се приближи към тях и едва тогава забеляза, че пистолетът на Касиди е опрян в гърба на Дарън.

— Никога не бих почукал на вратата на такова място — намусено поясни младежът.

— Все пак би трябвало да опиташ — каза Мейс. — Така щеше да е по-лесно.

— Да бе.

— Прибери оръжието, Рик — тихо рече Мейс, забелязала как детето се втурва към вуйчо си.

— Добре. Но трябва да знаеш, че у него имаше два пистолета.

— Задръж ги засега.

— Сигурна ли си, Мейс?

— Да, сигурна съм.

Касиди прибра оръжието в кобура си и потупа Дарън по рамото.

— Признавам, че преодоля онази ограда с изключителна лекота и можеш да бягаш. От теб би излязъл един добър тюлен.

— Тъй ли? Аз обаче имам други планове за кариера.

— Човек никога не знае — поклати глава Рик, обърна се и излезе.

Алиша прегърна брат си, а Тай уви ръце около краката му.

— Ей, ще ме събориш! — извика с престорена тревога Дарън и го взе на ръце.

— Безпокоях се за теб — промълви Алиша. — Опитах се да ти звънна, но ти не вдигаше.

— Имах работа.

— Как разбра, че са тук? — попита Мейс.

— Кармела ми каза — усмихна се Дарън. — Онази жена от социалните служби. Мисля, че ме харесва. Аз май поизпотих тюлена. — Погледна към вратата и добави: — Тоя наистина ли е бил тюлен?

— Аха. Извадил си късмет, че се е отнесъл добре с теб.