Читать «Собствено правосъдие» онлайн - страница 189

— Точно така, сър.

— А вие сте ме спасили — погледна го президентът. — Вашият глас го разубеждава да не го прави, нали? След убийството на жената. Коя беше тя?

— Дъщеря ми Бет.

Алекс набързо разказа как Роджър Симпсън и съпругата му са осиновили дъщерята на Стоун.

Облегнат в стола си, Бренан замислено бърчеше вежди.

— Значи са убили съпругата ви и са взели дъщеря ви. Човекът, който го е сторил и който ви е преследвал, изведнъж решава да осинови детето ви? Ами Грей? Какво ви е причинил, господи! И за малко да ме убие! Това е… Това е повече от ужасно, Джон! Рядко ми липсва дар слово, но в момента наистина не зная какво да кажа!

— Има и още нещо, което трябва да знаете, сър.

Нокс и Алекс замръзнаха по местата си и сякаш спряха да дишат.

— Какво е то?

— Картър Грей и Роджър Симпсън бяха убити, господин президент.

— Да, знам това — започна Бренан, после изведнъж млъкна и се втренчи в Стоун. — Разбирам — каза той. — Разбирам…

Една минута изтече в пълна тишина.

Стоун пръв наруши мълчанието.

— Благодаря за времето, което ни отделихте, сър — изправи се той. — Възнамерявам да се предам на властите, но исках първо на вас да разкажа цялата история. Мисля, че след трийсет години лъжи най-сетне е дошло времето на истината.

Другите двама също се изправиха.

— Чуйте ме, Кар — погледна го президентът. — Поставихте ме в изключително неудобно положение. Може би най-тежкото за целия ми осемгодишен мандат. Но при все това дори не мога да си представя страданията, които ви е причинила тази страна, въпреки всичко, което сте вършили за нея. — Замълча за момент и стана от стола. — Приемам историята ви при едно условие и ще ви кажа какво е то. Ако не бяхте вие, сега нямаше да съм жив и щяхме да водим най-унищожителната война в своята история. Ще ви дам един съвет: не казвайте на никого това, което споделихте с мен, и забравете за доброволното предаване. Разбрахте ли ме?

Стоун погледна Нокс, после Алекс.

— Сигурен ли сте, сър? — попита той.

— Изобщо не съм сигурен! — рязко отвърна президентът. — Но така трябва да стане! Не оправдавам бандитизма и никога няма да си променя мнението по този въпрос. Но същевременно притежавам душа и сърце, имам чувство за чест и достойнство… въпреки мнението на част от политическите ми опоненти. Затова няма да правите нищо, преди да получите някакви новини от мен. Продължавате да живеете както досега, ясно? Зная, че, формално погледнато, вие вече не сте военен, но аз все още съм главнокомандващ на армията. И вие ще изпълните заповедта ми.

— Тъй вярно, сър — отвърна слисаният Стоун.

Обърнаха се и тръгнаха към вратата, но гласът на Бренан ги спря.

— О, и още нещо. Не бива скоро да очаквате новини от мен. При тежките ми служебни задължения има голяма вероятност изобщо да забравя да ви се обадя. Сбогом, Кар. Желая ви късмет.

Вратата се затвори след тях. Алекс и Нокс шумно въздъхнаха от облекчение.

— Имам нужда от едно питие, мамка му! — каза Нокс. — Хайде, тръгвайте. Аз черпя.

83

Оливър Стоун отвори портата на гробището „Маунт Цион“ и тръгна към къщичката си. Входната врата не беше заключена, а промените, направени от Анабел, бяха изчезнали. Всичко беше така, както го остави.