Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 49

Той погледна като че ли случайно към купчината пликове. Очите на Бат, проследявайки погледа му, леко се присвиха.

— Получавате поздравления, нали? — попита го той.

— Имаше няколко потупвания по гърба — отвърна Клетус. Не обясни, че са само от местни хора като Ичан, Мондар и новопроизведения сержант Джарнки. — Естествено операцията не завърши с пълен успех. Чух, че останалите партизани успели да се измъкнат през прохода, преди лейтенант Атайър да ги спре.

Веждите на Бат се събраха в плътна, гневна черна линия.

— Не ме предизвиквайте, полковник — изръмжа той. — В доклада на Атайър се казва, че сте го предупредили много късно, за да заеме навреме позиция на прохода.

— Така ли, сър? Тогава предполагам, че грешката е моя. Все пак Атайър е опитен действащ офицер, а аз съм само един привързан към бюрото си теоретик. Сигурен съм, на всекиго е ясно, че беше само въпрос на късмет сблъскването на моя взвод с врага да завърши успешно, а на лейтенанта и останалата група — не.

За момент погледите им се сплетоха.

— Естествено — каза Бат мрачно. — И ако те не го разбират, аз го разбирам. А това е по-важното, нали, полковник?

— Да, сър.

Бат се облегна на стола и веждите му се отпуснаха.

— Както и да е, не съм дошъл тук само за да ви поздравя. При мен постъпи ваше предложение. Искате да съберете екип, който да изработва постоянна седмична прогноза за активността на врага. Освен това сте подали лична молба за осигуряване на помещения, необходими ви за тази цел… Разберете, полковник, що се отнася до мен, нуждата ми от вас е все още колкото от струнен оркестър. Но вашият успех с партизаните е имал добър отзвук в Главната квартира и аз не виждам как можете да навредите на военните действия тук, на Кълтис със съставяне на екип за прогнози. И така, смятам да го одобря. — Той направи пауза и изстреля следващите думи: — Доволен ли сте?

— Да, сър. Благодаря ви, генерале.

— Няма защо — отвърна мрачно Бат. — А колкото до Атайър, той получи своя шанс и се провали. Ще бъде изправен пред Комисия за разследване, за да се установи годността му на офицер на Съюза. Искате ли нещо друго?

— Не.

Бат се изправи рязко.

— Добре. Не обичам да ме изнудват. Предпочитам да предлагам услуги преди да ми ги поискат. Освен това все още имам нужда от онези танкове, а вие ще се върнете на Земята при първа възможност, полковник. Прибавете този факт към вашите предсказвания и не го забравяйте!

Той се завъртя на пети и тръгна към вратата. — Генерале — повика го Клетус. — Има една услуга, която можете да ми направите…

Бат спря и се обърна. Лицето му потъмня.

— Въпреки всичко? — Гласът му беше твърд. — Каква е тя?

— Екзотите притежават доста забележителна библиотека тук, в Бакхала. С обширна военна информация.

— И какво от това?

— Моля генералът да ме извини — изрече Клетус бавно, — проблемът на лейтенант Атайър е прекалено развито въображение и недостатъчна увереност в себе си. Ако за известно време бъде назначен например като офицер за информация към Експедиционния корпус, той би могъл да извлече доста полза от тази екзотианска библиотека.