Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 47

— Съгласен съм с теб — каза той и изгуби съзнание.

ДЕВЕТ

Клетус лежеше по гръб в болничното легло и замислено наблюдаваше неподвижния си крак, опънат нависоко и огрян от слънцето.

— Значи така — беше казал дежурният военен лекар, четиридесетгодишен майор с кръгло лице, когато докараха Клетус, — вие сте от онези хора, които не дават възможност на тялото си да оздравее, нали, полковник? — И в следващия момент Клетус се беше озовал в легло с обездвижен крак, окачен на екстензия.

— Но оттогава минаха три дни — каза Клетус на Арвид, който беше току-що влязъл, носейки един местен календар, — а той обеща да ме изпише на третия ден. Погледни пак навън в коридора и виж дали не е в някоя от съседните стаи.

Арвид изпълни молбата му. Върна се след няколко минути, поклащайки глава.

— Нямах късмет. Но генерал Трейнър е тръгнал насам, сър. Сестрата в приемната каза, че са позвънили от службата му, за да разберат още ли сте тук.

— О? Това е добре. Естествено, че ще дойде. — Клетус посегна и натисна бутона за повдигане на леглото в седящо положение. — Знаеш ли какво, Арв? Огледай се в съседните стаи и се опитай да ми събереш малко пликове от въздушна поща.

— Пликове от въздушна поща — повтори спокойно Арвид. — Добре, ще се върна след минута.

Той излезе. Отне му по-скоро три, а не една минута, но когато се върна, носеше пет от характерните жълти пликове, в които обикновено се пренасяше пощата от междузвездните кораби. Черният знак на земния клон се виждаше ясно върху гърба на всеки. Клетус ги събра на купчина и ги постави с гърба нагоре върху нощното шкафче. Арвид го наблюдаваше.

— Открихте ли това, което ви интересуваше в календара, сър?

— Да — отвърна Клетус. Арвид продължаваше да го гледа любопитно и той добави: — Тази нощ има новолуние.

— О-о!

— А после, когато генералът дойде, Арв, остани в коридора и дръж очите си отворени. Не искам този доктор да ми се изплъзне заради госта и да ме остави да вися тук още един ден. В колко часа беше срещата ми с офицера от сигурността?

— В единадесет.

— А сега е вече девет и половина — изсумтя Клетус, поглеждайки часовника си. — Арв, през прозореца на банята се вижда входната алея на болницата. Ако генералът пристигне с кола, ще можеш да го забележиш. Би ли погледнал вместо мен, моля те?

Арвид изчезна послушно в малката баня до стаята на Клетус.

— Няма следа от него, сър — прозвуча гласът му оттам.

— Продължавай да наблюдаваш.

Клетус се отпусна назад, притваряйки очи. Беше очаквал генерала — всъщност Бат щеше да бъде последният от дълга поредица посетители, сред които Мондар, Ичан Кан, Мелиса, Уефър Линет и дори Ед Джарнки. Дългият като върлина подофицер беше дошъл да покаже на Клетус новите си сержантски нашивки върху ръкава и да му благодари за тях.

— В доклада си лейтенант Атайър се опитал да си присвои всички заслуги — разказваше Джарнки. — Чиновникът от канцеларията ни каза. Но останалите от полка и аз, ние разгласихме истинската история. Може би в офицерския клуб не знаят как е било, ала всички в бараките знаят.