Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 128

— Е, ти поне ще имаш възможността да провериш това твърдение — усмихна се Клетус.

ДВАДЕСЕТ И ТРИ

Една седмица по-късно Клетус се върна на Нова Земя с два наети товарни кораба, чийто екипаж се беше съгласил да преседи заключен по време на товаренето и разтоварването на войските, които се предполагаше, че превозват. След това можеха да свидетелстват само, че на Дорсай, в продължение на два часа и половина са чували тропота на ботуши, влизащи в кораба, а след това докато са били на орбита около Нова Земя, около четири часа са чували подобни звуци, докато превозващи средства са излитали от техните кораби към някакво неизвестно място на планетата под тях. Агентите на Централното обединение на градовете-държави, обаче, наблюдаваха как тези превозни средства се приземяват в гористата местност в колония Брета, непосредствено до границата й със Спейнвил. При опита им да разузнаят по-подробно, бяха спрени и върнати обратно от кордон въоръжени дорсайци, но тяхната преценка за пристигналите части, като се имаше предвид броя на полетите до корабите на орбита, беше поне пет хиляди човека.

Генерал Лу Мей, командващ обединените сили на градовете-държави, изсумтя, когато му донесоха тази информация.

— Това е едно от любимите неща на Греъм. — Генералът беше надхвърлил седемдесетте и се беше оттеглил от активна служба, когато новите амбиции и военната треска на градовете-държави го беше върнала, за да поеме командването на обединената им армия. — Той иска да ни стресне с идеята, че ще бъдем нападнати от две отделни групи. Но аз се обзалагам, че при първа възможност, той ще ги събере заедно, в секундата, когато реши, че ни е изкарал на открито, където би могъл да се развихри с всякакви странни маневри. Но ние няма да се хванем на това. Ще се окопаем тук в Спейнвил и ще го накараме да дойде при нас.

Той се подсмихна. Беше дебел, така както и стар, и мисълта, че ще може да надхитри този необикновен младок, докато си седеше удобно разположен в собствения си дом в Спейнвил му достави огромно удоволствие. Той нареди по целия периметър около града да се разположат тежки лъчеви оръдия и всичко подстъпи да се минират. За да се пробие подобна отбрана щяха да бъдат необходими много повече от леко въоръжените дорсайци, независимо, че техният брой беше равен на хората, с които разполагаше в града.

А междувременно войските на Клетус вече действаха. Една разнородна сбирщина от цивилни камиони и други тежкотоварни средства с плъзгачи на въздушни възглавници, бяха предварително прехвърлени в местността, където се приземяваха совалките. Същите тези средства, сега се придвижваха като транспортен конвой, шофирани от въоръжени дорсайци. Те пресякоха границата с Армой и се насочиха към вътрешността, където беше града и неговото ново летище, предизвиквайки паника сред жителите.

— Ще стоим тук! — изгрухтяваше Лу Мей при всяко тревожно съобщение, което пристигаше от Армой, с искане да изпрати експедиционен корпус, за да ги защити от пристигащите дорсайци. Той обаче не изпрати никакви сили към Армой, а остана там, наблюдавайки другата команда на Клетус, която също беше приведена в действие, и изглежда се беше насочила към някой от другите градове-държави. Все още Лу Мей не предприемаше нищо, и наистина след като подмина Спейнвил, първата команда на Клетус се обърна и се озова зад него. В същото време, командата, която заплашваше град Армой, също промени намеренията си и се настани пред Спейнвил. И така, само за няколко дни града се оказа обкръжен от дорсайски части.