Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 127

Ичан отвори едно чекмедже в бюрото на Клетус, извади бланка за оставка и я плъзна върху изрезките. Клетус я погледна — беше попълнена и подписана от Свахили, вече генерал. Повишенията бяха споходили бързо всички, които тръгнаха с Клетус от самото начало. Само Арвид си оставаше все още командир, което беше равностойно на стария му чин капитан. Ичан се отказа от повишение. За разлика от тях предишният негоден за нищо Бил Атайър сега беше с един чин по-напред от Арвид и го деляха само две степени до армейски командир на полк.

— Предполагам, че ще бъде по-добре да поговоря с него — отбеляза Клетус.

— Не мисля, че ще постигнеш нещо — отвърна Ичан.

Клетус извика Свахили от главния тренировъчен център, в другия край на Форали. Срещнаха се на следващия ден в същия кабинет, в който Ичан беше отправил обвиненията си към Клетус след пристигането му вкъщи.

— Разбира се, съжалявам, че ще те загубя — каза Клетус, когато двамата се изправиха лице срещу лице. Свахили, с по една златна звезда върху пагоните, изглеждаше по-едър отвсякога в синята си униформа. — Но предполагам, че решението ти е окончателно.

— Да — отговори Свахили. — Ти ме разбираш, нали?

— Мисля, че да.

— И аз мисля, че ме разбираш — повтори тихо Свахили, — дори да е точно обратното на начина, по който предпочиташ да стават нещата. Ти отне целия живот от войната — знаеш това, нали?

— Това е начинът, който ми харесва — отговори Клетус.

Очите на Свахили леко проблеснаха в меката светлина на кабинета-библиотека.

— А това не е начинът, който харесва на мен — възрази той. — Което харесва на мен, почти всички други мразят — мразят или ги плаши до смърт. А точно това ти отне от работата на всеки, който ти служи.

— Искаш да кажеш — самото сражение? — уточни Клетус.

— Точно така — меко каза Свахили. — И аз, както всеки друг, не харесвам мисълта да бъда ранен и да прекарам седмици в болница. Не искам да умра. Но съм съгласен с всичко останало — тренировките, цялата бързина и очакване, свободното време между отделните ангажименти. Съгласен съм с всичко това в замяна на няколкото часа, когато всичко става истинско.

— Ти си убиец. Или не искаш да си го признаеш? — попита Клетус.

— Не — отвърна Свахили. — Аз съм специален боец, това е всичко. Обичам да се бия. Казах ти, че не искам да бъда ранен или убит, не повече от всеки друг. Усещам една празнина вътре, когато лъчевото оръжие нагорещява въздуха над главата ми. Но същевременно не искам да го пропусна за нищо на света. Това е един мръсен, проклет свят и при всяка възможност бих му отвърнал на ударите. Това е всичко. Сутринта, когато тръгна, дори и да знам, че ще бъда убит същия ден, аз пак ще тръгна — защото ще бъда най-щастлив да умра, отвръщайки на удара.

Той рязко спря да говори. Един момент просто стоеше и гледаше Клетус в тишината на стаята.

— А това е, което ти отне от наемната работа. Ето защо ще отида някъде, където то все още съществува. Клетус протегна ръка. — Успех.

Те си стиснаха ръцете. — И на теб късмет — каза му Свахили. — Ще имаш нужда от него. Накрая човекът с ръкавиците винаги губи от бореца с голите юмруци.