Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 123

— Генерал Ван Дасел повярва, че ще го направя — отвърна Клетус. — А сега аз лично ви давам моята дума на дорсаец — а тази дума след време ще бъде нещо повече от подписан договор, — че нито един цивилен няма да пострада. Но ще имате ли смелостта да ми повярвате? Ако лъжа и връщането на мините е придружено от кървава баня на местните жители, вашите шансове да постигнете евентуално споразумение с Бронза ще изчезнат като дим. Вместо да преговаряте, когато държите птицата в ръцете си, вие ще се изправите пред колония, която ще иска отмъщение — отмъщение за действие, за което ще ви обвинят всички мирни общества.

Уалко го гледаше втренчено.

— Нямам повече кредити в мен — изрече той накрая дрезгаво.

— Ще почакаме — отговори Клетус. — Можете да отлетите обратно, да ги вземете и да се върнете най-късно до обед.

Уалко си тръгна с провиснали рамене. Когато се качваше по стълбата на самолета, с който беше пристигнал в Уотършед, той спря и се обърна за последен път към Клетус.

— Мислите, че ще си пробиете път в новите светове! — каза злобно той. — И може би за известно време ще успеете. Но в един прекрасен ден всичко, което сте изградили, ще се срути върху главите ви.

— Ще видим.

Клетус наблюдаваше, докато вратата се затвори след Уалко и самолетът се издигна в небето на Нютон. После се обърна към Арвид, застанал до него.

— Между другото, Арв, Бил Атайър иска да изучи моите методи за стратегия и тактика по-отблизо. Затова веднага след като се върнем на Дорсай, той ще стане мой помощник, а за теб ще намерим един отряд. И без това е време да понатрупаш боен опит.

Без да дочака отговор от Арвид, той обърна гръб на младия мъж и си тръгна, а мисълта му беше вече заета с други проблеми.

ДВАДЕСЕТ И ДВЕ

— Вашите цени — каза Джеймс Ръка Господня, старейшина в Първата войнстваща църква на двата съседни свята на Хармония и Асоциация, наречени приятелски — са направо скандални.

Джеймс Ръка Господня беше дребен слаб мъж на средна възраст с рядка сива коса. Изглеждаше още по-дребен и слаб поради тесния черен пуловер и панталон — обичайните дрехи на членуващите във фанатичните секти, колонизирали, а по-късно размножили се върху Хармония и Асоциация. Имаше вид на безобиден човек, но един поглед към тъмните му очи или само няколко думи, произнесени от него, бяха достатъчни тази илюзия да се разсее. Накратко, той беше един от онези рядко срещани хора, в които гореше вътрешен огън — факелът на злочестината и ужасът от нечестивите, никога не загасваше у него. И не намаляваше от факта, че той причисляваше в редиците на нечестивите всички, чието мнение се различаваше от неговото. Сега седеше в своя кабинет в Правителствения център на Хармония и гледаше над голата неполирана повърхност на бюрото към Клетус, седнал срещу него.

— Знам, че цените ни са над вашите възможности — съгласи се Клетус. — Не съм дошъл да ви карам да наемате нашите дорсайци. Смятах да ви предложа ние да наемем някои от вашите млади хора.

— Да наемете членове на нашата църква за да проливат кръвта си в грешните войни на неверниците? Нечувано!