Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 122

— Няма да го направи — отвърна Клетус. — Неговото положение е достатъчно лошо и в момента. Първият въпрос, който ще му зададат брозанските политици, е как е допуснал да завземем града и мините. Кариерата му може и да оцелее след този въпрос, но само докато няма човешки жертви от страна на Броза. Той знае, че и аз съм наясно, затова Ван Дасел няма да поеме рискове.

И наистина Ван Дасел не предприе нищо. Неговата дивизия продължи да си седи кротко около Уотършед и след изтичане на срока за капитулация, а също и когато започнаха да пристигат подкрепленията на Организацията на напредналите общества. През следващата нощ той тихичко изтегли войските си. А при изгрева, когато войниците от ОНО започнаха да разчистват местността извън града, за да си устроят временен лагер, не откриха нито един брозански войник в радиус от двеста мили.

— Много добре! — каза Уалко ентусиазирано, когато пристигна с последната от своите части и влезе в кабинета на Клетус в сградата на полицейското управление. — Вие и вашите дорсайци свършихте прекрасна работа. Можете да си тръгнете, когато пожелаете.

— Веднага щом ни платите.

Уалко се усмихна лукаво.

— Не се и съмнявах, че с нетърпение ще очаквате да получите възнаграждението си. Затова го донесох с мен.

Той постави върху бюрото едно плоско куфарче между тях, извади разписка, подаде я на Клетус, сетне започна да вади златни кредити и да ги трупа пред него.

Клетус не обърна внимание на разписката, а наблюдаваше със студено изражение нарастването на купчината. Когато накрая Уалко привърши и го погледна с нова широка усмивка, той не му се усмихна в отговор, а поклати глава.

— Това е по-малко от половината от договорената сума.

Уалко продължи да се усмихва.

— Вярно. Но в оригиналния договор се предвиждаше да ви наемем за три месеца. А вие изпълнихте задачата си за по-малко от седмица и само с една четвърт от силите си. Ние сме изчислили пълното заплащане за една седмица за петстотинте души, които използвахте. В допълнение ви плащаме гарнизонните разходи за всичките войници, и то до изтичането на месеца — нещо като бонус. Клетус го погледна. Усмивката на Уалко започна да се стопява.

— Сигурен съм, спомняте си така добре, както и аз — изрече студено Клетус, — че договорът ни беше за две хиляди души за три месеца. Пълно заплащане за всекиго за целия период — и никакво заплащане, ако не успеем да ви предадем амониевите мини. Колко души съм използвал, за да ви върна мините, и колко време ми е отнело, беше моя грижа. Очаквам веднага да ми заплатите пълното възнаграждение за всички хора за цялото време.

— Естествено, и дума не може да става! — отвърна кратко Уалко.

— Не мисля така — каза Клетус. — Може би трябва да ви припомня какво казах на генерал Ван Дасел, командира на брозанските сили, които ни обкръжиха — че държа цивилното население на Уотършед като заложник за доброто му държание. Ние все още държим тези хора — този път като залог за вашето добро държание.

Лицето на Уалко застина.

— Вие няма да нараните цивилни! — възкликна той след известно време.