Читать «Див и опасен» онлайн - страница 3

Серена беше израсла в така наречения френски триъгълник на Луизиана, знаеше много от тези странни думи и словосъчетания, но мъжът говореше бързо и тя едва улови основния смисъл на казаното. Опита се да го разбере и по реакцията на Готие — той пак прихна, закашля се неудържимо и започна да тупа по рамото огромния си приятел, докато се бореше с пристъпа на скърцащата си кашлица.

Серена почувства как бузите й пламват от смущение. Най-сетне мъжът се приближи с провлачени стъпки към края на бара и се облегна на него. Тежките кехлибарени очи не бяха престанали да я наблюдават нито за миг. Тя усещаше погледа му като физическо докосване, ласка, която се плъзна по гърдите й, по корема и я пропари надолу по бедрата и по краката. Не беше предполагала, че въпреки костюма може да се почувства напълно разголена.

Младият мъж дръпна с наслада от цигарата си, издуха бавно въздух и отново каза нещо, та Готие пак зацвили. Серена го удостои с възможно най-ледения си поглед и извика на помощ цялата си надменност.

— Извинявайте, но са ме учили, че е крайно неучтиво да се води разговор, в който не могат да участват всички присъстващи.

Черната вежда хвръкна подигравателно нагоре, а единият ъгъл на тази невероятна уста благоволи да наподоби усмивка. Заприлича й на дрогиран дявол.

Мъжът й отговори с дълбок, вибриращ глас. Като че метнаха отгоре й кадифе.

— Казах му, че ми приличате на някоя, дето е готова веднага да си разкрачи краката. Така му казах. — Произношението му беше плътно и меко, като топлата тиня на Кейджун. — Какво да ви правя? Не се захващам с американски дамички.

Последните думи той разтегли, изрече ги с явно презрение. Серена дръпна сакото си, като че проверяваше изправността на униформа. Брадичката й леко се вирна напред, над тясната якичка на червената й копринена блуза.

— Можете да бъдете сигурен, че ме интересуват съвсем други неща.

Той се смъкна от бара и тръгна към нея с арогантната грация на роден атлет. Серена не се отмести нито на сантиметър, макар че той дойде толкова близо до нея, та тя усети топлия лъх на тялото му. Той я изгледа отвисоко и вдигна ръка, за да я погали по косата.

— Но очите ви ми казват друго нещо, котенце!

Серена пое дълбоко въздух и задържа дишането си — имаше чувството, че ще експлодира всеки миг. Тя отблъсна гневно ръката му и отстъпи крачка назад.

— Не съм дошла, за да се оставя да ме обиждат. Дойдох, защото ми трябва водач, мистър…

— Дусе — допълни той. — Етиен Дусе. Наричат ме Лъки.

Серена си спомняше смътно за някакъв Лъки Дусе в гимназията. Беше от по-горните класове, спортист и единак, с твърде лоша слава. Момичетата, които си падаха по момчета, едва не припадаха от възторг само като се споменеше името му. Но по онова време Серена имаше съвсем други интереси.