Читать «Див и опасен» онлайн

— Та какво казвате, скъпа?

Серена Шеридан пое дъх и повтори:

— Трябва ми водач. За блатото.

Старият Лорънс Готие се разсмя, като че тя бе казала някаква чудесна смешка. Гласът му изпълни магазинчето и заглуши фолклорните песни на кейджуни¹, които се лееха от радиото, поставено на претъпканата лавица зад гърба му, та дори и шумното предаване по професионална борба по черно-белия телевизор на тезгяха пред Готие. Лорънс седеше на трикрако столче, кръстосал дългите си мършави крака един върху друг. С насадената си сякаш дълбоко между хилавите му рамене глава той приличаше на водна птица, която си почива. От тясното му лице се хвърляше в очи само острият нос и очите — бездънно черни, подобни на мъниста. Кожата му беше изпечена и набръчкана, като че ли щавена преди векове.

Смехът му се накъса от пристъп на кашлица. Той посегна към тютюна си и поклати глава:

— И какво мислите да правите, скъпа моя? Да не искате да ходите за раци?

Той отново се разсмя, докато облизваше парченцето хартия, за да си свие цигара. И не престана да клати глава.

Серена приглади с ръце безупречния си ленен костюм с нежен цвят на стрида. Не би могло да се каже, че това бе най-подходящото облекло за едно такова мизерно магазинче, и още повече, за такава странна молба като нейната.

— Не, не отивам за раци.

Тя се огледа — надяваше се да зърне някой, който да й помогне. Наближаваше обяд, и изглежда, Лорънс бе сам в мръсното тъмно магазинче за спортни принадлежности, въпреки че откъм дъното се разнасяше чукане. Там се намираше една още по-мръсна работилница, Серена беше влизала там по-рано с дядо си. Мъжете се въртяха край лодките си, човъркаха нещо по тях, пиеха бира, разправяха си разни рибарски небивалици и си подаваха тайничко от ръка на ръка порнографски списания. Каквато си беше своенравна още тогава, тя не се примири с това, че дядо й не поиска да я пусне да влезе вътре с него, та се наложи да се скрие под покривалото на тръстиковата му лодка. Тогава за съвсем кратко време речникът й се обогати с няколко страхотни думички, които прислужницата им сетне не може и със сапун да измие от устата й.

— Търся дядо си, мистър Готие. Сигурно е в рибарската си хижа. Нужен ми е някой, който да ме заведе до там.

Лорънс я изгледа с присвити очи. Най-сетне насочи към нея възлестия си показалец:

— Брей, ами вие сте момичето на Шеридан, дето замина да учи за доктор, така ли?

— Да, аз съм.

— Аха, аха. Гледай ти! — Той се закиска, като че ли добрата му памет го гъделичкаше. — И търсите Големия Джиф?

— Да, но ми трябва някой, който да ме заведе. Нужен ми е водач.

Лорънс Готие поклати глава и отново се разсмя, като че имаше пред себе си едно миличко, но съвсем неразумно дете.