Читать «Сребърен пламък» онлайн - страница 11

Беше стройна като върба, облечена във вълнен мъжки панталон, износени ботуши и овехтяла, избеляла фланелена блуза. Буйната й коса се спускаше като водопад по раменете й, а очите й го поразиха с невероятната си красота — зеленият им цвят напомняше за пролет. Кожата й бе златиста, а не бледа; очевидно бе прекарала доста време под слънцето и това още повече подчертаваше гордата й осанка и изваяните съвършени черти.

Изглеждаше твърде млада и ако буйната й коса бе вързана отзад с розова панделка, щеше спокойно да мине за четиринадесетгодишна. При това беше твърде сладка и привлекателна, въпреки камуфлажа от груби, износени мъжки дрехи, които бе навлякла.

— Разбрахте ли ме? — повтори тя, като леко повдигна брадичката си. От нея се излъчваше неукротима енергия и решителност сред многото богати мъже в заведението.

Трей веднага забеляза нарастващата възбуда сред присъстващите след произнесените от нея думи. Тя явно не разбираше, че срокът, за който говореше, още повече увеличаваше шансовете на всеки един да се включи в наддаването. Никога преди бяла жена не бе предлагана на търг. Щеше да се възприеме като крайно неетично, дори в това отдалечено от света общество. Но да се усамотиш с това малко сладко създание за три седмици в някой дискретно отдалечен хотел — о, Боже, та това бе изкушение за всеки, въпреки временните атаки или угризения на съвестта.

Блу се приближи до Трей и попита, кимвайки с брадичка към нея:

— Как я намираш?

— Итцикия-те батца-ек — тихо отвърна Трей на езика на абсароките, което означаваше: „Много е хубава“.

Светлите му очи не изпускаха фината дребна жена.

— Някоя неизвестна, явно.

— Но затова пък твърде изгодна — подметна Трей, оглеждайки изпълнените с желание и похот очи на присъстващите мъже.

Беше крайно отчаяна. Затова се намираше в тази зала в украсения игрален дом. Циничното изражение по мъжките лица я караше да потръпва от притеснение, а сърцето й заби още по-силно от вълнение. Храната бе привършила шест месеца след смъртта на родителите й и сега тя трябваше да осигури по-малките си братя и сестри. Преди три дни ги бе оставила с достатъчно храна, за да изкарат до края на месеца и им обеща да се върне с достатъчно пари и храна. Като най-голяма и отговорна за отглеждането им, тя се бе примирила с обстоятелствата и пристигна в Хелена, за да продаде единственото нещо, което й бе останало — тялото си.

И ето, че сега стоеше права в задимената зала пред очите на толкова хора с единствената надежда, че това ще й помогне да осигури невръстните си братя и сестри поне до лятото, докато излезеше реколтата. А дотогава имаше цели седем месеца. Тя сви пръстите си в юмруци, за да преодолее обземащия я ужас и паника. О, Господи, дано някой пожелаеше да я купи…

Джес Алвин, явно настроен за любовни забавления тази вечер, започна наддаването с пет хиляди долара — точно два пъти повече от онова, което току-що бе платил за ориенталката.

Очите на момичето, премрежени от спуснатата коса, мигновено се разшириха от изненада, но тя прикри чувствата си толкова бързо, че след секунда Трей се питаше дали тя изобщо бе реагирала.