Читать «Сребърен пламък» онлайн - страница 10

Наддаването започна веднага и бързо набра скорост. Всички присъстващи се разгорещиха.

Трей усети как стомахът му се присви, въпреки че алкохолното опиянение леко смекчаваше бруталната действителност, която се разкриваше пред очите му. Той разтърси рамене, за да отхвърли краткотрайното неприятно усещане и си помисли, че животът в разкошното ранчо на Джес Алвин или в огромния представителен дом на Стюарт Лангли може би са за предпочитане пред Китайската алея.

Когато всичко приключи и се стигна до размяната, Трей внезапно повдигна Фло от скута си и ставайки от канапето, меко й каза:

— Обади ми се след минутка.

Заобикаляйки масата зад тях, Трей поздрави седящите на нея мъже, на възрастта на баща му, и се отправи към свързващата трапезария.

Двамата му братовчеди го съпроводиха с мълчаливи учудени погледи. Като се увериха, че той спира до широките червеникавокафяви прозорци и огледаха прецизно трапезарията, двамата мъже се обърнаха отново към компаньонките си. Освен братовчеди по кръвна линия, Блу и Фокс бяха и телохранители на Трей. Хейзард Блек имаше дузина неприятели, за които Трей естествено също бе враг. Няколко влиятелни мъже се противопоставяха на властта, която Хейзард упражняваше и на авторитета, който си бе извоювал в този край на Монтана. Заедно с наследството си Трей щеше да получи като завещание и тези врагове, без това да става обществено достояние. Ето защо Трей непрекъснато се движеше с телохранителите си, макар и отчасти да го считаше за ненужно, а на оплакванията му баща му отговаряше, че това е вид практичност. Майка му пък твърдеше, че е абсолютна необходимост, но това бе резултат от огромната й мъка по четирите й деца, които още невръстни се бяха споминали. На нейните доводи Трей не смееше да се противопостави. Той бе единственото й дете, което оцеля през детството си, и тя го защитаваше така, както само една майка може да пази единствената си оцеляла рожба.

Изправен до огромния прозорец, Трей наблюдаваше падащия сняг, докато от залата се чуваха гласовете на Чу, Алвин и Лангли, които приключваха сделката. Когато препирните заглъхнаха, Трей въздъхна с облекчение, разтърси глава от алкохолното опиянение и се запъти отново към залата.

Дочу гласа й преди да я види.

Говореше с къси, стегнати фрази. Усещаше се слаб акцент, но не бе китайски.

— Искам да се разбере. Продажбата е само за три седмици. С други думи — договор за това време и нищо повече.

Трей се намираше в свода на арката, разделяща двете стаи, когато тя спря да говори и отправи строг, проницателен поглед към струпаните в залата гости. Очите им се срещнаха за миг, но нейният остър поглед продължаваше да обхожда лицата на посетителите, без да спира.