Читать «Сянката на Ендър» онлайн - страница 8

Само че става, заради изсъхналия му крак. Ахил вижда заложения капан, но не може да се измъкне — две малки деца се скупчват отзад в краката му, докато Поук и Сержанта го бутат и той пада на земята. После със силен замах две тухли се стоварват върху тялото и болния му крак — мъниците схващат и си вършат работата, макар Поук да е тъпа — и да, това е добре. Ахил го е страх, мисли, че ще умре.

Бийн вече е слязъл от кофата, върви надолу по улицата и наблюдава съсредоточено. Трудно се вижда отвъд тълпата. Той си пробива път през нея и малките деца — всички до едно са по-големи от него — го познават. Те знаят, че си е спечелил правото да гледа, и го пускат. Той застава точно до главата на Ахил. Поук е застанала над него с голямо блокче сгур в ръце и му говори.

— Ще ни вкараш на опашката за храна в приюта.

— Да, разбира се, ще ви вкарам, обещавам.

Не му вярвайте! Погледнете как очите му шарят за слаби места.

— Така и ти ще получиш повече храна, Ахил. Получаваш бандата ми. Ние ще получаваме достатъчно храна, ще сме по-силни и ще ти носим повече. На теб ти трябва банда. Другите побойници те изтласкват настрани — виждали сме ги! Но с нас вече тия няма да ти минават. Виждаш ли как го правим? Армия, това сме ние.

Да, той вече започва да схваща. Идеята е добра, а той не е тъп, и затова му изглежда смислена.

— Щом това е толкова хитро, Поук, как така не сте го направили досега?

Тя не намери какво да му отговори. Вместо това погледна към Бийн.

Само мимолетен поглед, но Ахил го забеляза. И Бийн разбра какво си мислеше. Беше толкова очевидно.

— Убий го — рече Бийн.

— Не ставай глупак — скастри го Поук. — Той е „за“.

— Точно така — потвърди Ахил. — Наистина съм „за“. Идеята е добра.

— Убий го! — повтори Бийн. — Ако ти не го убиеш сега, той ще те убие.

— Оставяш това малко ходещо лайненце да приказва такива тъпотии? — попита Ахил.

— Или ти, или той — рече Бийн. — Убий го и вземи следващия.

— Следващият няма да е с болен крак — рече Ахил. — Следващият няма да смята, че си му нужна. Аз знам, че е така. Аз съм „за“. Точно аз ви трябвам. Връзва се.

Може би предупреждението на Бийн я направи по-предпазлива. Все още не беше склонила.

— Бандата си е твоя, не е моя — рече Ахил.

Лъжец, помисли си Бийн. Не виждаш ли, че те лъже?

— Какво е това за мен? — рече Ахил. — Това е семейството ми. Това са малките ми братчета и сестричета. Аз трябва да се грижа за семейството си, нали?

Бийн веднага разбра, че Ахил е победил. Силен побойник — а бе нарекъл тези хлапета свои сестри и братя. Бийн виждаше глада в очите им. Не обикновения глад за храна, а истинския — дълбокия глад за семейство, за любов, за принадлежност. Те получаваха мъничко от това като членове на бандата на Поук. Но Ахил обещаваше повече. Той току-що бе победил най-доброто предложение на Поук. Вече беше твърде късно да го убият.