Читать «Сянката на Ендър» онлайн - страница 6

— Не му говори, Сержант — рече Поук. — Не знам що изобщо приказваме с двегодишен.

— На четири съм — обади се момчето.

— Как се казваш? — попита Поук.

— Никой досега не ме е кръщавал — отвърна то.

— Значи си толкова тъп, че и собственото си име не можеш да запомниш?

— Никой никога не ми е давал име — повтори той. И продължаваше да я гледа в очите, проснат на земята, а бандата се беше скупчила около него.

— И бобено зърно не струваш — рече тя.

— Тъй е — съгласи се то.

— Да — потвърди Сержанта. — Едно тъпо бобено зърно.

— Значи вече си имаш име — рече Поук. — Сега се връщаш и сядаш на коша за боклук, а аз обмислям каквото си казал.

— Трябва да ям — рече Бийн¹.

— Ако си намеря побойник, ако това, дето го казваш, стане, може би ще ти дам нещо.

— Сега ми трябва — настоя Бийн.

Тя знаеше, че е истина.

Бръкна в джоба си и извади шестте фъстъка, които пазеше. Той се надигна и взе само един от дланта й, сложи го в устата си и задъвка бавно.

— Вземи ги всичките — подкани го нервно тя.

Той протегна мъничката си ръка. Беше слаба. Не можеше да я свие в юмрук.

— Не мога да ги държа всичките — рече той. — Слаба ръка.

По дяволите. Хабеше идеални фъстъци за някакво хлапе, което и без това щеше да умре.

Но смяташе да пробва неговата идея. Беше дръзка, но беше първият чут от нея план, който вдъхваше някаква надежда, че нещата ще се пооправят, че нещо в окаяния им живот ще се промени, без да й се налага да слага момичешки дрехи и да се залавя със занаята. И тъй като идеята беше негова, бандата трябваше да види, че тя се отнася честно с него. Така се задържаш начело на бандата — като виждат, че си честен.

И затова тя не прибра ръката си, докато той не изяде всичките шест фъстъка един по един.

След като глътна последния, той отново я загледа продължително в очите, а после каза:

— По-добре бъди готова да го убиеш.

— Искам го жив.

— Бъди готова да го убиеш, ако не е подходящ — С тези думи Бийн защъпурка обратно през улицата към своя кош за боклук и мъчително се покатери върху него, за да гледа.

— Ти не си на четири години! — кресна му Сержанта.

— На четири съм, ама съм дребничък — извика той в отговор.

Поук накара Сержанта да млъкне и тръгнаха да търсят камъни, тухли и блокчета сгур. Щом щяха да водят малка война, по-добре да са въоръжени.

Бийн не харесваше новото си име, но то все пак беше име — това означава, че и другите знаят кой си и при нужда ще те наричат някак — което беше хубаво. Както и шестте фъстъка. Устата му просто не знаеше какво да прави с тях. Докато дъвчеше, го болеше.

Заболя го и докато наблюдаваше как Поук прецака предложения от него план. Бийн не я избра, защото тя беше най-умният главатар на банда в Ротердам. Точно обратното. Нейната банда едва оцеляваше, защото тя не умееше да преценява особено добре. И беше прекалено състрадателна. Нямаше достатъчно ум да подсигури достатъчно храна за себе си, така че да изглежда добре хранена. И макар собствената й банда да знаеше, че е свястна, и да я харесваше, на непознатите Поук не изглеждаше особено преуспяла. Не личеше да се справя добре с работата си.