Читать «Сянката на Ендър» онлайн - страница 2

А после се случи и друго. Колкото повече разговаряхме, толкова повече аз ревнувах от това, че Нийл, а не аз, ще напише такава книга. Най-сетне проумях, че далеч не съм приключил с писането за „деца в космоса“, както цинично наричах проекта, и всъщност имам какво още да кажа. Бях научил това-онова през десетината години, изминали от първото издание на „Играта на Ендър“ през 1985 г. И така, макар все още да се надявам двамата с Нийл да работим заедно, аз сръчно си върнах проекта обратно.

Скоро открих, че да се разкаже два пъти една и съща история, но по различен начин, е по-трудно, отколкото изглежда. Пречеше ми това, че макар героите — от чиято гледна точка се изхожда — да са различни, авторът е един и същ, с един и същи вътрешен мироглед. Помагаше ми това, че през изминалите години бях научил някои неща, благодарение на които успях да повдигна други проблеми и да подходя с по-дълбоко разбиране към проекта. И двете книги са плод на един и същи ум, който обаче с времето се е променил. Те черпят от едни и същи детски спомени, но от различна перспектива. За читателя паралаксът се създава от Ендър и Бийн — две отделни личности, които преживяват едни и същи събития. За писателя паралаксът се създава от дванайсет години, през които по-големите ми деца пораснаха, родиха се по-малки, светът около мен се промени, а аз научих някои неща за човешката природа и изкуството, които преди ми бяха непознати.

Сега вие държите тази книга в ръце. Дали за вас този литературен експеримент ще има успех, ще прецените единствено самите вие. За мен си струваше отново да се потопя в същия кладенец, защото водата този път напълно се бе сменила, и макар да не се е превърнала във вино, поне има различен вкус, защото е черпена с друг съд. Надявам се да ви хареса също толкова, ако не и повече.

Грийнсбъро, Северна Каролина,

януари 1999 г.

ПЪРВА ЧАСТ

БЕЗПРИЗОРЕН

1

ПОУК

— Мислите си, че сте намерили подходящия и затова изведнъж режете моята програма?

— Не е заради хлапето, което Граф откри, а заради ниското качество на твоите открития.

— Знаехме, че вероятността е малка. Но децата, с които работя, водят война само за да оцелеят!

— Твоите деца са толкова недохранени, че страдат от сериозна умствена деградация, още преди да започнеш да ги тестваш. Повечето от тях не са изградили нормално човешко поведение. Толкова са сбъркани, че и един ден не могат да издържат, без да откраднат, счупят или разрушат нещо.

— Но притежават потенциал като всички деца.

— Тъкмо тази сантименталност дискредитира целия ти проект пред МФ.

Поук през цялото време си отваряше очите. По-малките деца също бяха задължени да стоят на пост, но въпреки че се проявяваха като доста наблюдателни, понякога просто пропускаха всички онези неща, които бе необходимо да забелязват. Това означаваше, че Поук може да разчита само на себе си да забележи опасността.