Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 8

Таселхоф се втурна напред с широко разтворени ръце.

— Флинт! — Кендерът прегърна здраво джуджето. То се сконфузи и отвърна неохотно на прегръдката, след което побърза да се отдръпне. Таселхоф се разсмя и вдигна поглед към полуелфа.

— Кой е този? — Пое си дълбоко въздух и извика: — Танис! Не те познах с тази брада! — Той разпери малките си ръце.

— Не, благодаря — отвърна Танис, като се ухили и отмести кендера с една ръка, — държа кесията с парите ми да си остане у мен.

Флинт се сепна и започна да опипва туниката си.

— Негоднико! — изрева той и се нахвърли върху кендера, който се превиваше от смях. Двамата се затъркаляха в прахоляка.

Танис се зае да ги разтървава. Изведнъж спря и застана нащрек, но твърде късно — чу се дрънчене на сбруи и цвилене на коне. Посегна към меча си, но предимството беше изгубено.

Танис изруга и се загледа във фигурата, която изникна от сенките. Тя яздеше малко пони с рунтави крака, което пристъпваше с наведена глава, сякаш се срамуваше от ездача си. Сивкавата петниста кожа на лицето на ездача висеше на гънки. Изпод шлема го гледаха две свински розови очи. Тлъстата и отпусната плът висеше от процепите на претенциозната излъскана броня.

Полуелфът долови необичайна миризма и отвратено сбърчи нос. „Таласъм!“ — информира го обонянието му. Той разхлаби меча си и побутна Флинт с крак, но в същия момент джуджето кихна гръмко и възседна кендера.

— Кон! — каза Флинт и кихна още веднъж.

— Точно зад теб — отвърна тихо Танис.

Флинт долови предупреждението в гласа на приятеля си и се изправи. Таселхоф побърза да стори същото. Възседналият понито таласъм ги наблюдаваше с високомерно изражение на плоското си лице. Розовите му очи отразяваха последните отблясъци на залязващото слънце.

— Момчета — заяви таласъмът на общия език с отчетлив акцент, — вижте какви тъпаци имало в Солас.

Откъм дърветата зад него се чу дрезгав кикот. Оттам излязоха още пет таласъма-пешаци в раздърпани стражарски униформи и се строиха около водача си.

— Вижте… — Таласъмът се наведе и Танис се вгледа като хипнотизиран в огромното му шкембе, което изцяло погълна главата на ефеса му. — Аз съм Фюмастър Тоде и оглавявам силите, които пазят Солас от нежелани елементи. Нямате право да навлизате в очертанията на града след залез-слънце. Арестувани сте. — Фюмастър Тоде се наведе и заговори на таласъма до себе си на кресливия таласъмски език: — Ако намерите у тях синия кристален жезъл, донесете ми го.

Танис, Флинт и Таселхоф се спогледаха въпросително. И тримата поназнайваха таласъмски, но Тас го владееше най-добре. Добре ли бяха чули? Син кристален жезъл?

— Ако окажат съпротива, убийте ги — добави важно Фюмастър Тоде на общия език, след което плясна с юздите и потегли в галоп по пътеката към града.

— Таласъми! В Солас! Новият Теократ ще отговаря за това! — процеди Флинт, свали бойната брадва от гърба си и застана леко разкрачен, полюшвайки се напред-назад, докато намери оптималния баланс. — Много добре. Идвайте.

— Съветвам ви да се махате — каза Танис и преметна дрехата си през рамо, след което извади меча. — Идваме отдалеч. Ужасно сме гладни и уморени, пък и закъсняваме за среща с приятели, които не сме виждали отдавна. Не желаем да бъдем арестувани.