Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 241

— Лявата ръка е ръката на сърцето — каза той, постави ръката на Златна Луна върху тази на Ривъруайнд и ги обхвана със своята. — Съединяваме левите си ръце и нека любовта на този мъж и тази жена се съединят в нещо по-голямо, както двата ручея се сливат и образуват река. Тя тече по земята, среща препятствия и търси нови пътища, но винаги се влива във вечното море. Приеми любовта им, Паладин, най-велики от боговете. Благословия и дай мир на сърцата им, дори да няма мир на тази поругана земя.

Настъпи величествена тишина. Мъжете прегърнаха жените си. Приятелите допряха рамене, децата притихнаха и потърсиха родителите си. Скърбящите сърца намериха покой. Възцари се неземен мир.

— Кажете един на друг клетвите си и разменете подаръците си.

Златна Луна погледна Ривъруайнд в очите и заговори тихо:

От север започва война

и дракони препускат в небесата.

Дошло е времето на мъдростта,

твърдят и мъдри, и по-малко запознати.

Тук, в разгара на битката люта,

настъпи време за смелост —

защото има неща по-големи, по-важни

от клетвата на жената пред нейния мъж.

Но ти и аз, през горящите равнини,

през мрака на земята,

се обричаме пред света на хората,

пред небесата, които ги родиха,

пред дъха в гърдите ни,

пред олтара, където стоим,

и пред всички онези неща, които стават големи,

когато жената даде клетва на мъжа.

След това започна и Ривъруайнд:

Сега, пред лицето на зимата,

когато земя и небе посивяват, тук,

в сърцето на спящия сняг,

е време да кажа своето да

на разцъфналото валеново дърво

в зелената гора,

защото тези неща са по големи от думата

на мъжа пред неговата жена.

Нека тези обещания

запазят сънената нощ и тез герои,

и обещанието за пролетни лъчи,

и децата, които ще видят луните и звездите

там, където дракони препускат сега,

и нека видят скромните неща,

които стават големи,

когато мъжът даде дума на свойта жена.

След като изрекоха клетвите, те си размениха подаръците. Златна Луна първа подаде нейния. Ривъруайнд го разопакова с треперещи ръце. Беше пръстен от косата й, скрепен с ленти от сребро и злато, изящни като самата й коса. Тя бе дала на Флинт бижутата на покойната си майка и сръчните му ръце не го бяха посрамили.

Ривъруайнд бе открил сред развалините на Солас клон от валеново дърво, който огънят беше пощадил, и бе изработил от него пръстен, идеално гладък и съвършено прост. Когато се полираше, валеновото дърво представляваше великолепие от злато прошарено с кафяви жилки. Златна Луна го пое и си припомни нощта, когато за пръв път видя могъщите валенови дървета, нощта, когато бяха пристигнали в Солас със синия кристален жезъл, изморени и изплашени. Тя се разплака без глас и попи сълзите си с кърпичката на Таселхоф.

— Паладин, благослови тези дарове като символи на любовта и саможертвата — извиси се гласът на Елистан. — И нека, когато мракът е най-тъмен, тези млади хора да ги поглеждат и любовта им да озарява пътя им. Велики и сияйни боже, боже на хората и елфите, боже на кендерите и джуджетата, благослови тези свои чеда. И нека любовта, покълнала в сърцата им, израсне като дървото на живота, под което да намират подслон и защита всички, потърсили убежище под могъщата му корона. След полагането на ръцете, след размяната на клетвите и даровете, вие двамата — ти, Ривъруайнд, внук на Уондърър, и ти, Златна Луна, Дъщеря на Главатаря, вече сте едно — в сърцата си, пред хората и пред боговете.