Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 228

— Много умно, старче — ядоса се Пайръс, — но аз също съм магьосник и чувствам, че силата ти отслабва. Радвам се, че ти е весело. Обещавам ти, че ще стане още по-весело надолу!

Пламъците избухнаха отново, но този път не бяха насочени към трите тела, вкопчени във веригата, а в самата нея. Железните халки се нажежиха до червено. Драконът отново издиша и металът побеля. След третото издишване халките се стопиха, масивната верига се скъса и полетя в бездната.

Пайръс постоя малко, загледан надолу, след което отлетя към бърлогата си, доволен, че е унищожил шпионите, без да издадат тайната му.

В мрака, останал след него, освободеното за първи път от векове насам голямо колело изскърца и се завъртя.

Глава 14

Матафльор.

Магическият меч.

Бели пера.

Факлата на Марита освети огромното леговище на Кремък. Единствените предмети в него бяха един огромен леген и кофа, пълна с нещо, което миришеше на развалено месо.

Танис затаи дъх. Досега смяташе, че драконът в Ксак Тсарот беше внушителен, но размерите на Кремък го накараха да онемее. Бърлогата й бе нещо огромно, с диаметър може би четирийсет метра. Тя лежеше в цялата си дължина, а опашката й докосваше отсрещната стена. Спътниците застинаха и всички си помислиха едно и също — как огромната глава се надига и ги изпепелява със смъртоносния си огън. Същият огън, който беше унищожил Солас.

Но Марита влезе съвсем спокойно в помещението и след кратко колебание спътниците я последваха. Когато приближиха дракона, разбраха, че тя бе права. Състоянието му наистина беше окаяно — главата му бе сбръчкана от старост, а някога блестящата червена кожа, изпъстрена със сиви петна, беше провиснала грозно. Дишаше шумно и през отворената му уста се виждаха пожълтели и изпочупени зъби. По тялото му имаше дълбоки белези, а кожените му криле бяха изсъхнали и напукани.

Танис едва сега разбра Марита — той наистина заслужаваше съжаление. Позволи си да се отпусне, но след малко, когато драконът, усетил светлината на факлата, се размърда в съня си, осъзна колко глупаво постъпва. Ноктите му бяха също толкова остри, а дъхът — също толкова смъртоносен, колкото на всеки друг червен дракон в Крин.

Кремък отвори очи и червените цепки проблеснаха в светлината на факлата. Спътниците спряха и се хванаха за оръжията.

— Време ли е вече за закуска, Марита? — попита Матафльор с дрезгав и сънен глас (Кремък бе името, което използваха простосмъртните).

— Да, скъпа. Тази сутрин подранихме малко. Задава се буря и искам да изведа децата, преди да е заваляло. Заспивай. Ще гледам да не те събудим, когато излизаме.

— Не ми пречите. — Тя се прозя и отвори по-широко очи. Едното беше покрито с млечнобяла пелена.

— Надявам се да не се наложи да се бием с нея, Танис — прошепна Стърм. — Все едно да се биеш с нечия баба.

— Това е баба, която сее смърт — не го забравяй!

— Малките спаха добре — измърмори Матафльор и отново се унесе. — Гледай да не се измокрят, ако завали. Особено Ерик. Миналата седмица беше настинал. — Тя затвори очи.