Читать «Канада Бил» онлайн - страница 14
Карл Май
Не можех да разгледам лицето му поради голямата периферия на шапката. Оставих го да се приближи на по-малко от изстрел и вдигнах карабината си.
— Стоп, мастър! Какво търсите в тази местност?
Той спря коня си и се засмя.
— Heigh-day [11], това е хубав номер! Тим Съмърланд, миеща мечко, да не би да искаш да ме застреляш?
— Дявол да го вземе, този глас ми е познат — отвърнах аз, като свалих карабината си, — но тази проклета шапка ми пречи. Ейбрахам Линкълн, наистина ли си ти, яхнал такъв козел рано сутринта?
— Аз съм, разбира се, ако нямаш нищо против. Мога ли да се приближа?
— Ела и ми кажи какво правиш тук!
— Първо трябва да знам какво те е довело с коня ти в този красив край!
— Търся един мой познат.
— Познат ли? Кой е той?
— Отгатни!
— А-а, може би Гай Уилмърс, който живее ей там пред нас, недалеч от тук, на брега на реката?
— Ха, ти познаваш ли го?
— Лично не го познавам, но ти ми спомена в Смоки Хил името на зетя на Фред Хамър.
— Значи си знаел, че Фред Хамър се е преселил в Coteau du Missouri?
— Не. Знам, че тук живее някой си Фред Хамър. Но започнах да подозирам, че това е нашият Фред Хамър, едва когато спомена за твоя познат — понеже тогава се сетих и за името Гай Уилмърс.
— Well, при тях отивам. А ти?
— И аз.
— Какво?… И ти ли? Какво ще търсиш там?
— Това е тайна, но на тебе мога да я разкрия. Взимай юздите и да вървим напред! Я ме погледни. За какъв ме мислиш?
— Хмм, за най-свестния човек между Нова Шотландия [12] и Калифорния.
— Това е един доста излишен отговор. Имам предвид професията.
— Задавай тези гатанки на когото щеш, само не на мене!
— А не виждаш ли нещо по мене, което не е обичайно за облеклото и снаряжението на траперите?
— Да, белезниците. Струва ми се, че си станал полицай!
— Не точно това. Но ако нямаш нищо против, можеш да ме смяташ за лойър [13], чието име не е вече неизвестно. Ти ме срещна в стария Канзъс с кодекса в ръка, когато държах реч; това беше моят университет и ето, виж, не съм го посещавал напразно! Още през 1836 година се установих в Спрингфийлд като адвокат.
— Значи адвокат! Знаех си, че ще се изкачиш по хубав път и ми се струва, че няма да останеш дълго в това положение. Но какво общо има адвокатът с твоето пътуване?
— Твърде много! Все още в адвоката се крие уестманът със своя силно развит нюх. Няколко пъти ми се удаде да прекратя безчинствата на някои най-изпечени престъпници, за която работа се показаха недорасли и най-опитните полицаи. И ето на, сега там долу в Илинойс и Айова някакъв изпечен бандит си е направил удоволствието да води за носа различни величия от финансовите и административните среди и тъй като досега никой детектив не е успял да го залови, натовариха ме с хубавата задача да го потърся и да го предам на правосъдието по възможност жив. Това «по възможност» ми дава всъщност разрешението да употребявам оръжие по моя преценка.