Читать «Принцесата» онлайн - страница 8

Беше дълго и изнурително пътуване — най-напред с влак, след това с някакъв стар военен самолет, спретнат набързо за случая със старинни кресла и брокатени завеси. Скъпите платове по стените не бяха добре закрепени и Арайа зърна на няколко места под тях забодени с кабърчета снимки от списания, но не спомена на никого за това — хубаво щяха да се посмеят двете със сестра й, като се върне в къщи!

Отначало американците се държаха твърде церемониално и сковано. Понякога й се струваха направо смешни! Докато някой се кланя до земята пред нея, друг ще я хване за лакътя и ще каже простичко: „Внимавай, скъпа! Стъпало!“

Приземиха се в някаква област, наречена Маями. Веднага я качиха на малък самолет, който я отведе до най-южната точка на Съединените щати — Ки Уест. Разведоха я из голямата морска база, разгледа огромните докове, в които се ремонтираха военни кораби. За нейно съжаление, целите две седмици на гостуването й бяха запълнени с посещения — къде ли не, морски бази, лазарети, някакви женски комитети… Би предпочела да има някой свободен следобед, да може да поязди, но не бе предвидено време за такива свободни занимания. Американците държаха непременно да я убедят, че ланконският ванадий е страшно необходим на Америка — поне така бе казал дядо й — така че нейните посещения на военни обекти бяха от голямо значение.

При слизането от самолета я очакваха червен килим и няколко мастити дами — само усмивки, коприни и пастелни тонове! Отрупаха я с букети. Арайа поемаше цветята с усмивка, макар че не чувстваше краката си от умора и я мъчеше главоболие от летните жеги в Ки Уест. На три пъти се наложи да крие с усилие прозявката си, докато подаваше поредния букет на придворната си дама.

Стаята, в която я настаниха в морската база, бе ужасяваща. Явно, бяха насъбрали безразборно де що има позлатени мебели от околността. Получената сбирщина бе обида не само за добрия вкус, но и на приличието. Арайа се боеше, че ще сънува кошмари. Но само въздъхна и се остави търпеливо в ръцете на две от камериерките, да я облекат за банкета.

На вечерята седеше сред генерали и градски първенци, чиито костюми миришеха непоносимо на нафталин. Всеки един от тях се чувстваше задължен да вдигне приветствен тост за нея, а тя не биваше да покаже и следа от отегчение. И на храната не можа да се наслади — бяха допуснали в залата фотографи, а на един член от кралската фамилия беше строго забранено да се остави да бъде сниман при такова плебейско занимание като яденето. Така че тя отмести с въздишка чинията си и се усмихваше вежливо, макар че я мъчеше ужасен глад. Когато най-сетне можа да се добере до стаята си, минаваше полунощ, а само след шест часа беше следващият ангажимент — закуска с някакъв военен политик. В седем часа следваше посещение в една лаборатория…

Арайа застана в средата на стаята си и чакаше камериерката да й помогне да свали роклята си, докато прислужницата подготвя банята.